България вече не е сама на последното място в класацията за благосъстоянието на домакинствата в ЕС. Страната ни дели тази позиция с Унгария според показателя за фактическо индивидуално потребление (ФИП). Този критерий измерва всичко, което домакинствата използват за задоволяване на нуждите си – стоки и услуги, независимо дали са закупени от тях директно, предоставени от държавата или от неправителствени организации.
Въпреки че и двете държави са в дъното на класацията, България постига по-бърз напредък в сравнение с Унгария. През последните пет години българското потребление се е увеличило значително и се е доближило повече до средното за ЕС. Това е знак за известно подобрение в стандарта на живот, въпреки че остава още много за догонване.
В същото време, Унгария показва значителни предимства по отношение на икономическото производство. Тя изпреварва България по брутен вътрешен продукт на глава от населението, което означава, че унгарците произвеждат повече и потенциално имат по-добри възможности за развитие в бъдеще. Това до голяма степен се дължи на стратегията им за насърчаване на собствени инвестиции и натрупване на капитал, за разлика от България, която разчита повече на чуждестранни вложения и кредити.
Икономистите отбелязват, че в страни като Унгария, където се отделя по-голям дял за спестявания и инвестиции, е по-вероятно да се наблюдава устойчив растеж. От друга страна, зависимостта от кредити и външни инвестиции, както е в България, може да доведе до икономически рискове, особено при покачване на лихвените проценти.
Лидер в класацията по стандарт на живот е Люксембург, където благосъстоянието на домакинствата е значително над средното за ЕС. Това е пример за държава с висок и стабилен жизнен стандарт, натрупван в продължение на години. За България пътят към достигане на такова ниво ще изисква дългосрочни усилия, стабилни политики и балансирано икономическо развитие.