През 2023 г. работещите в Германия са отсъствали средно 15 дни от работа по болест, което предизвика оживени дискусии относно разходите за здравната система, информира DW. Според главния изпълнителен директор на застрахователната група „Алианц“ Оливер Бете, страната може да бъде наречена „световен шампион по отпуски по болест“.

Експерти като Маркус Байер, председател на Германския съюз на общопрактикуващите лекари, отхвърлят обвиненията, че германците симулират заболявания. Те посочват ръста на остри инфекции, който се обяснява отчасти с последиците от пандемията. Друг фактор е увеличената средна възраст на населението, което води до повече хронични заболявания и по-дълги периоди на боледуване.

Допълнителен ефект оказва и въвеждането на електронни болнични листове, които повишават регистрираните случаи, тъй като преди това някои пациенти не изпращаха документите си до здравните каси.

Германците са шампиони по болнични, а българите са на последните места с малко повече от 5 дни годишно

В България болничните също са обект на дебат, макар ситуацията да е различна. Средната продължителност на болничния престой е една от най-кратките в ЕС — 5,3 дни, според данни на Евростат. Това е далеч под средното за Европа и значително по-малко от Германия.

Причината за кратките болнични в България може да се търси в структурата на здравната система, ограничения достъп до амбулаторни услуги и финансовите стимули за бързо връщане на работа. Въпреки това страната регистрира висок брой хоспитализации на глава от населението, което предполага, че често се прибягва до болнично лечение дори за случаи, които биха могли да се решат амбулаторно.

Германия е изправена пред значителни финансови последици от болничните — работодателите са похарчили рекордните 76,7 милиарда евро през 2023 г. Според някои икономисти това е довело до спад в производството с почти 0,8% за годината.

В България, където разходите за болнични са значително по-ниски, липсват данни за директно икономическо въздействие, но предизвикателствата в здравната система също оказват влияние върху производителността.

Докато в Германия се обсъжда ограничаване на платените болнични, експерти предлагат да се обмислят практики от други страни, като частични отпуски по болест в Швеция.

В България би било полезно да се инвестира в превантивна медицина и да се насърчи ранното лечение, за да се намалят както разходите, така и времето за отсъствие от работа.

Въпреки разликите между Германия и България, дебатите за болничните поставят общи въпроси за ефективността на здравните системи и баланса между подкрепа за болните и ограничаване на икономическите загуби. Независимо дали в Германия или в България, ключът е в намирането на устойчиви решения, които да удовлетворяват и работодателите, и работещите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *