Много българи работят със своя фирма (Gewerbe) в Германия. Много от тях са подведени да работят по този начин и не знаят свойте права и задължания. В следващата статия с примери е обяснено какво е фалшива самонаетост и какво може да се направи в този случай.
Сунай от Разград работи от години с гипсокартон или известно в Германия като сухо строителство Trockenbauarbeiter. В този бранш е трудно да се намери работа с безсрочен договор на пълно работно време. Независимо колко квалифициран и опитен е работникът, той често е задължен да работи със своя фирма Gewerbe и да се самоосигурява. Шефът на Сунай дори му помага за регистрацията на фирмата. Началникът на Сунай му казва какво трябва да направи през деня и вечер контролира какво точно е свършил. За заработеното време той получава по 10 евро за час на ръка без никакви документи. Всичко върви добре, докато Сунай не се разболява по-сериозно от грип. Шефът му казва по телефона, че няма да му плаща, докато е болен. След посещение при лекар, Сунай разбира, че не е здравно осигурен. Подобна е съдбата на хиляди строителни работници, които смятат, че работят напълно законно, но не разбират своята ситуация и не знаят правата си.
Консултативни центрове – Beratungsstellen
Когато някой в Германия си регистрира фирма Gewerbeanmeldung, то той вече е самоосигуряващ се. Като самоосигуряващ се Сунай трябва да има свой данъчен номер и да издава фактури на своя началник за свършената от него работа. За своето здравно и пенсионно осугуряване трябва да се грижи сам. Сунай няма право на заплата по време на болест и отпуск. В Германия има обаче така наречената „фалшива самонаетост Scheinselbständigkeit“ и случят на Сунай е точно такъв. Ако беше истинско самоосигуряващо се лице, той щеше да може да избира за кого, кога и колко да работи на строителния обект. Работещият с фирма би трябвало да разполага със собствени инструменти и да не получава всекидневни инструкции какво да прави. Фактът, че Сунай е изпълнявал една и съща работа при своя началник първо с трудов договор и след това като упражняващ занаят, потвърждава фалшива самонаетост. Това означава, че Сунай само привидно е работил като самонаето лице, а в действителност е бил служител на шефа си и има права, като такъв.
Проверка на своя статут Сунай може да използва един от многото списъци за проверка по темата „Фалшива самонаетост“, които се намират онлайн:
https://www.handwerk-magazin.de/ scheinselbststaendigkeit/383/95/download
Повече информация може да се открие в специфични трудовоправни консултативни центрове:
https://www.arbeitundleben.de/arbeitsfelder/beratungsnetzwerk
Сунай може да открие информация дори на български език:
В тези консултативни центрове Сунай може да разбере много за своите права като лице с фалшива самонаетост. Консултативен център не може обаче официално да заключи дали Сунай е привидно самонаето лице според обективните критерии за наети служители. Това право имат определени институции като Германското пенсионно обществено осигуряване, данъчните служби и съдилищата по трудовоправни въпроси.
Германското пенсионно обществено осигуряване – Deutschen Rentenversicherung
Сунай може да установи своя статут като подлежащ на социално осигуряване служител чрез клиринговия орган на Германското пенсионно обществено осигуряване. Той е институцията за проверка при въпроси относно социалноосигурителния правен статут на лицата. За целта, Сунай трябва да попълни формуляр, който може да изтегли от уеб страницата на Германското пенсионно обществено осигуряване: Формуляр за установяване като социалноосигурен служител в Приложение XVI. PDF, 2 MB, с ограничения
Помощ при попълването може да се получи в консултативен център:
или партньор за контакт на Германското пенсионно обществено осигуряване.
Сунай трябва да подаде заявлението на следния адрес:
Deutsche Rentenversicherung
Bund Clearingstelle für sozialversicherungsrechtliche Statusfragen
10704 Berlin
Проверката на статута на Сунай ще отнеме около месец и след това той ще получи писмено решение. Ако това решение потвърди, че Сунай в действителност е работил като служител, а не като самоосигуряващ се, тогава неговият работодател (шеф) ще трябва да заплати всички суми (както дела на работодателя, така и дела на работника) за всички осигуровки, т.е. за здравна осигуровка, осигуровка за осигуряване на грижи, осигуровка за безработица и пенсионна осигуровка. Това е много важно за правата на Сунай на пенсия за възраст или обезщетение за безработица. Основата за пресмятане на сумите е минималната заплата в строителството.
Ако Сунай остане да работи при своя работодател, работодателят може да приспадне част от осигурителните вноски от заплатите, но само за трите месечни плащания, след като от Общественото осигуряване са установили статута му на служител. При това работодателят има право да удържа вноски за социално осигуряване само в размера, който са над несеквестируемия минимум (1402,28 евро за 2023 г.) Несеквестируемият минимум е конкретна сума, която не може да бъде удържана от заплатата на Сунай, тъй като това е минимумът от средства за издръжка. Ако например Сунай изкарва 2000 евро нето, 1402,28 евро остават защитени. Следователно работодателят може да удържи максимум 597,72 евро.
Ако Сунай не продължи да работи за строителната фирма, работодателят не може да изиска тези суми от него. В този случай той, трябва да заплати цялата осигурителна вноска за социалната осигуровка , т.е. както дела на работодателя, така и дела на работника.
Съд по трудовоправни въпроси (Arbeitsgericht)
Като действителен работник, който само привидно е упражнявал самостоятелна дейност, от началото на трудовото правоотношение Сунай е имал всички права на „нормален“ работник, т.е. също и право на установена минимална работна заплата, както и право на продължаване на изплащане на заплатата в случай на заболяване.
Неговият началник обаче не признава решението на клиринговия орган и възникващите в резултат от него права и не иска да ги предостави на Сунай, защото е самонаето лице. За да защити своите права, Сунай може да подаде жалба при съда по трудовоправни въпроси, за да бъде установено трудовото правоотношение. Само така той може да защити своите права. Информация за тази процедура е посочена в статията Какво може да се направи при неплащане на заплати в Германия.
4. Здравна каса
Действително Сунай като предполагаемо фалшиво самоосигуряващ се – и следователно служител – има право да бъде здравно осигурен от своя работодател. Изясняването на неговия статут обаче може да отнеме няколко седмици. През това време Сунай не би бил здравно осигурен. За това време здравната каса може да му начисли вноски и високи надбавки за пропуск поради неизяснения осигурителен статут. По тази причина е препоръчително Сунай да информира здравната каса при регистриране на фирмата и да се присъедини към доброволната здравна осигуровка за самоосигуряващи се лица. В момента най-ниската вноска за здравна осигуровка е около. 172,01 евро на месец.
В цяла Германия има служби, които предоставят медицинска помощ на хора без здравно осигуряване в спешни случаи. Осигуряването на грижи обаче е ограничено до минимум и в никакъв случай не трябва да се предпочита пред регистрация в здравната каса. Точната информация за такива служби Сунай може да получи в социалните консултативни центрове:
Ако клиринговият орган установи, че Сунай действително е бил фалшиво самонает, неговият работодател трябва да заплати вноските за здравната осигуровка. Тогава вече заплатените вноски ще му бъдат възстановени.
Данъчна служба (Finanzamt)
При всички случаи Сунай трябва да регистрира своите приходи в данъчната служба. След това той трябва да заяви данъчен номер и да издава фактури на своя работодател за своите трудови услуги.
Поради регистрацията на фирмата, като официално самоосигуряващо се лице, той е задължен през следващата година да подаде данъчна декларация. Ако Сунай не направи това (навреме), го заплашва наказателна лихва или дори имуществена санкция. За целта трябва да се прецени данъка, който Сунай трябва да заплаща. Това може да е неизгодно за него.
Ако данъчната служба успее да докаже, че работодателят на Сунай умишлено или небрежно не е отчислявал данъка за неговата заплата, работодателят трябва да заплати в последствие данъка. За целта е добре да се потърси консултация при специализиран орган, данъчен консултант или специализиран адвокат по данъчно право.
6. Служба за регистрация на фирми (Gewerbeamt)
След като клиринговият орган е установил, че Сунай е бил фалшиво самонает, се прекратява и дейността на неговата фирма. Това означава, че най-късно тогава Сунай трябва да прекрати регистрацията на фирмата.
7. Финансов контрол работа на черно (Finanzkontrolle Schwarzarbeit – FKS)
Фалшивата самонаетост е наказуема. Началникът на Сунай може да подлежи на глобa, ако не е отчислявал вноски за здравно, пенсионно и социално осигуряване. Следователно Сунай може да подаде оплакване към служба на Финансовия контрол работа на черно, компетентна за населеното място на седалището на строителната фирма. Финансовият контрол за работа на черно е институция, която контролира работодателите и наред с другото проверява дали те отчисляват правилно социалните вноски за служителите.
https://www.zoll.de/DE/Service/ Dienststellensuche/FKS/Schritt_02/ dienststellenfinder_node.html
Началникът може да бъде наказан с глоба или дори с лишаване от свобода.
Преди това Сунай трябва да потърси консултация с адвокат, защото съществува риск Финансовият контрол работа на черно да провери и неговите действия и да предприеме наказателни действия.
Сунай може лично да докладва на Финансовия контрол работа на черно, да подаде жалба и да направи заявление. Ако това не е възможно, той може да подаде съобщение и онлайн.
https://www.zoll.de/DE/Kontakt/Meldung_ FKS/kontakt_node.html
За ефективна проверка и обработка на случая FKS се нуждае от възможно най-много информация. За тази цел Сунай трябва да посочи данни за продължителността на трудовото отношение, за дневното работно време, за получените суми, свидетели и др.
Източник на статията: https://www.eu-gleichbehandlungsstelle.de/eugs-de/praxisleitfaden/scheinselbstaendigkeit