Възрастна жена беше изненадана от внезапен порой, докато вървеше по улицата. Реши да потърси подслон в известен ресторант, но беше изгонена от управителя. Ето нейната поучителна история.
Димитрина се прибираше за вечеря, когато изведнъж заваля проливен дъжд. Тя нямаше чадър със себе си, затова внимателно поддържаната ѝ прическа се развали, както и гримът и тоалетът ѝ. Водата съсипа външния ѝ вид.
Най-близкото заведение беше изискан ресторант, посещаван от богати и известни хора. Когато стигна до входа, отговорникът за резервации веднага я спря.
„Госпожо, това е изискан ресторант. Трябва да имате резервация, за да влезете,“ каза той, оглеждайки я от глава до пети. „Не мога да ви позволя да вечеряте тук,“ промърмори.
Оскърбена от грубия коментар, Димитрина помоли отговорника за резервации да извика управителя на ресторанта. Извикаха управителя, но и той не разреши на Димитрина да остане в ресторанта.
„Госпожо, в момента вътре има повече от сто души. Не ми губете времето. Ще трябва да ви помоля да си тръгнете,“ каза управителят, чиято табелка гласеше „Стефан“.
„Просто ми трябва място, където да изчакам, докато спре дъждът. Нямам проблем да си поръчам вечеря, докато премине дъжда,“ настоя тя.
„Не мога да ви пусна да влезете с такъв външен вид. Това ще притесни нашите гости,“ отказа Стефан, клатейки глава. Жената беше принудена да напусне.
На следващия ден, когато Стефан пристигна на работа, собственикът на ресторанта вече беше там с важни новини:
„Днес е много специален ден. Имаме важни гости – мой приятел и съпругата му. Те са потенциални купувачи на ресторанта. Затова всичко трябва да е в перфектно състояние.“
Стефан инструктира сервитьорите какво да правят, уверявайки се, че всичко е подготвено за пристигането на VIP гостите. Тази вечер собственикът го повика на масата си.
„Позволете ми да ви представя нашия управител. Той е част от нашия страхотен екип – знае си работата и е много мил, състрадателен и отзивчив,“ каза собственикът.
При тези думи жената се обърна към него с усмивка.
„Много мил, наистина. Виждам, че е точно такъв, какъвто го описа,“ каза жената, която се оказа Димитрина.
Стефан не можа да скрие ужаса в очите си, когато осъзна, че това е същата жена, която бе изгонил грубо предната вечер. Забелязвайки изражението му, Димитрина се обърна към собственика на ресторанта:
„Имате страхотно заведение и толкова ефективен и любезен персонал. Съпругът ми и аз сме щастливи да закупим ресторанта,“ каза тя.
На следващия ден Димитрина и съпругът ѝ посетиха ресторанта отново. Те искаха да наблюдават как функционира ежедневно и да се запознаят с персонала.
Когато Димитрина видя Стефан, му съобщи лоши новини:
„Стефан, съпругът ми и аз взехме решение. Отсега нататък ще работиш като сервитьор. Не смятаме, че начинът, по който ме третира снощи, е подходящ за клиентите,“ обясни тя.
Незабавно му дадоха престилка и поднос, и той започна работа като сервитьор. Чувстваше се унижен, но не искаше да загуби работата си.
Известно време по-късно в ресторанта влезе възрастна жена. Седна на маса и поръча сандвич и топъл чай. Когато приключи с храненето, Стефан ѝ подаде сметката.
„О, не,“ възкликна възрастната жена, ровейки нервно в чантата си. „Май съм си забравила портфейла у дома. Много съжалявам. Мога да измия чиниите или да почистя ресторанта – каквото е нужно, за да платя,“ предложи тя.
Стефан поклати глава. „Не се тревожете, госпожо. Този път аз ще платя сметката ви,“ каза с усмивка.
Жената му благодари, а той отговори:
„Няма проблем. Трябва да си помагаме. Новата собственичка на този ресторант ми даде втори шанс наскоро, защото е добър човек, и аз искам да се уча от нея.“
„Мисля, че отново ще станеш управител,“ отвърна жената.
Стефан се обърка от думите ѝ. В този момент Димитрина се приближи до масата.
„Тази жена е моя приятелка. Исках да те подложа на изпитание и да видя дали си научил урока си. Радвам се, че го направи. Можеш да се върнеш към длъжността си на управител веднага,“ каза Димитрина и го потупа по рамото.
Стефан беше във възторг. Никога досега не бе срещал такава доброта у някого и бе благодарен на Димитрина, че му даде още един шанс. От този ден нататък Стефан работеше с усмивка на лицето. Обичаше работата си и благодарение на доверието, което новите собственици му оказаха, успя да се върне на поста си. Той се отнасяше с търпение към персонала и клиентите, което направи ресторанта още по-успешен.