Много пари ли се печелят в Германия? Eдна месечна заплата от 2 500 евро, примерно, звучи добре като сума за живеещите в България. Къде ще ги вземеш у нас тези пари – ако нямаш акъл за добър бизнес, трябва да станеш депутат или министър!
„Но, всъщност, положението не е толкова розово, колкото изглежда на пръв поглед. Трябва да се има предвид и покупателната способност на тези пари, а и най-важното:
В Германия са огромни разходите за квартира
В различните провинции те варират рязко, но в Бавария, където живея, едностайните жилища започват от 500 евро нагоре, а двустайните и тристайните достигат и дори надминават 1000 евро“.
Това споделя пред 24rodopi.com 45-годишен родопчанин, който живее и работи в 150-хиляден град в германската провинция Бавария.
Хранителните стоки не са много скъпи, но имаше значителна инфлация заради започналата война в Украйна. Примерно, преди войната едно пазаруване с най-основни хранителни стоки за 4-5 дена в най-евтиния маркет ми излизаше 30-50 евро. Сега е двойно по-скъпо (60-100 евро). Но ако обикаляш по заведения и ресторанти, спортни или културни мероприятия парите се топят като пролетен сняг.
Хранителните стоки не са много скъпи, но имаше значителна инфлация заради започналата война в Украйна. Примерно, преди войната едно пазаруване с най-основни хранителни стоки за 4-5 дена в най-евтиния маркет ми излизаше 30-50 евро. Сега е двойно по-скъпо (60-100 евро). Но ако обикаляш по заведения и ресторанти, спортни или културни мероприятия парите се топят като пролетен сняг.
В най-евтините заведения кафето, чаят, другите топли и безалкохолните напитки, минералната вода, бирата струват между 3 и 5 евро.
Няма фиксирана цена. Примерно, в две еднакви заведения в мола, които са на разстояние около 30 метра едно от друго, в едното заведение бирата струва 3,30 евро, а същата бира в другото заведение е 5,10 евро. Но отидеш ли на ресторант артикулите са с двуцифрени числа. Мезе и две ракии – и парите са се изпарили.
Посещението на културните и спортни мероприятия също изяжда от бюджета: за кино билетите са от 10 евро нагоре, най-евтиния сектор при посещение на спортно мероприятие струва от 15 евро нагоре, а най-евтиния билет за концерт: от 40 евро нагоре.
А колко пари се печелят реално? Отговорът е: Колкото повече, толкова по-малко!
Парадоксално звучи, но колкото по-висока е заплатата ти, толкова повече пари за данъци ти удържат. Това важи и за работещите повече часове и извънреден труд. Колкото по-висока ти става облагаемата сума, толкова повече данъци ти удържат. Примерно за месец октомври брутната ми заплата бе 2 421 евро, а нетната – 1 746 евро. През ноември поработих повече часове и положих извънреден труд. Така брутната ми заплата стана 2 624 евро, а чистата 1 927. През декември месец имаше годишни бонуси и брутната набъбна на 3 116, но чисти взех едва 2 431.
Mинимaлнaтa зaплaтa в Гepмaния от 1 октомври 2022 бе yвeличeна с близo 15% и оттогава е 12 eвpo нa чac. Тоест минимaлнoтo зaплaщaнe зa cтaндapтнa 40-чacoвa paбoтнa ceдмицa е 1 920 eвpo мeceчнo бруто.
Не говорим за чистата сума. Нетното възнаграждение се определя след направените данъчни удръжки, които не са еднакви за всички и зависят от немските данъчни класове, които са 6 на брой.
Според данъчния клас се определя каква сума от възнаграждението ще бъде изплатено в банковата сметка и колко данъци ще ти бъдат удържани.
Тези данъчни класове зависят от семейното положение. Най-ощетени са неженените, разведените и овдовелите, които попадат към първи данъчен клас. При тях удръжките са най-високи, тъй като допустимата месечна необлагаема сума е най-ниска (до 945 € е максимумът).
Женените попадат към трети, четвърти и пети клас и за тях има по-големи данъчни облекчения, особено ако единият от съпрузите е безработен. Най-облагодетелствани са тези от втори клас- това са самотни родители с поне едно дете. Шестият клас е за тези, които нямат удостоверение от данъчната служба за настоящата година и на тях не им се признава необлагаема сума“.
Изключително висока е общата удовлетвореност на българските граждани от работата им в чужбина. Това обяснява и високия дял на хората, които след като са се върнали, отново планират заминаване. Позитивна оценка дават общо 93.5%, а негативна едва 6.5%. Сред положително настроените пълна удовлетвореност изразяват 43.2%, а 50.3% са по-умерени. В негативен план едва 1.1% са изцяло неудовлетворени, а 5.4% изразяват не толкова крайна критичност.
Това е констатирано в проучване на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ГИТ), в което областите Кърджали и Смолян са посочени като едни от регионите „най-големи донори“ на работна сила за чужди държави, основно от Европейския съюз (ЕС).
„Като по-негативни се открояват жителите на по-малките населени места, най-младите, ромите, упражняващите неквалифициран труд, заетите в животновъдството, селското стопанство, услугите и търговията. Това са хората, които нямат доходи у нас или пък получават над средната заплата за страната“, се посочва още в изследването.