Всички девет държави, които притежават ядрено оръжие, продължават да модернизират и разширяват своите арсенали. Това показва новият годишен доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), цитиран от ДПА и БТА. Според експертите светът навлиза в период на засилена ядрена надпревара, каквато не е наблюдавана от десетилетия. Нарастващото международно напрежение, войната в Украйна, конфликтите в Близкия изток и задълбочаващото се съперничество между САЩ и Китай карат държавите да инвестират все повече средства в своите ядрени програми.
Към януари 2026 година деветте ядрени сили – САЩ, Русия, Великобритания, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Северна Корея и Израел – разполагат общо с около 12 187 ядрени бойни глави. Макар броят им да е значително по-нисък в сравнение с пика на Студената война, тенденцията през последните години показва, че процесът на съкращаване на ядрените арсенали постепенно се забавя, а на места дори се обръща.
Русия и САЩ държат над 80 процента от ядрените оръжия
По данни на SIPRI около 83 процента от всички ядрени бойни глави в света се намират в Русия и Съединените щати. Оценките показват, че Русия разполага с приблизително 5450 ядрени бойни глави, а САЩ с около 5170. Въпреки че двете държави продължават да притежават най-големите арсенали, през последните години и двете инвестират сериозни средства в модернизация на съществуващите системи, разработване на нови ракети, подводници и стратегически бомбардировачи.
Експертите отбелязват, че договорите за контрол над въоръженията между Москва и Вашингтон постепенно губят значение, а бъдещето на последното голямо споразумение за ограничаване на стратегическите ядрени оръжия – New START – остава неясно.
Китай увеличава арсенала си най-бързо
Според доклада именно Китай е държавата, която увеличава ядрените си способности с най-бързи темпове. Ако преди десетилетие Пекин разполагаше със сравнително ограничен ядрен арсенал, днес страната активно изгражда нови ракетни шахти и разширява производството на междуконтинентални балистични ракети. По оценки на SIPRI Китай вече разполага с над 600 ядрени бойни глави и продължава да увеличава броя им. Някои западни анализатори смятат, че през следващото десетилетие китайският арсенал може да достигне нивата на Русия и САЩ по отношение на оперативно разположените оръжия.
Индия, Пакистан и Северна Корея също разширяват програмите си
Освен големите ядрени сили, значителна активност се наблюдава и в Азия. Индия и Пакистан продължават да разработват нови ракетни системи и средства за доставка на ядрени бойни глави. Двете държави от години поддържат напрегнати отношения, а ядреното възпиране остава важна част от военните им стратегии. Северна Корея също продължава да развива своята ядрена програма. Според експертите Пхенян вероятно разполага с достатъчно делящ се материал за производство на още ядрени бойни глави през следващите години.
Все по-малко разговори за разоръжаване
Една от основните тревоги на авторите на доклада е, че държавите постепенно се отдалечават от политиката на ядрено разоръжаване. Старшият изследовател в SIPRI Ханс Кристенсен заявява, че има все повече признаци, че ядрените сили не само забавят процеса на съкращаване на арсеналите си, но в някои случаи дори се отказват от поети по-рано ангажименти. Според него засиленото разчитане на ядрено възпиране създава нови рискове и увеличава вероятността от нова надпревара във въоръжаването.
Най-много ядрени държави от десетилетия насам
Днес официално признатите ядрени сили са пет – САЩ, Русия, Великобритания, Франция и Китай. Освен тях ядрено оръжие притежават Индия, Пакистан, Северна Корея и Израел, който традиционно не потвърждава официално наличието на такъв арсенал. Така броят на държавите с ядрено оръжие остава девет, но според анализаторите най-сериозната промяна е, че почти всички те едновременно инвестират в модернизация и разширяване на своите възможности. Докладът на SIPRI показва, че въпреки края на Студената война светът не се отдалечава от ядрените оръжия. Напротив – през последните години все повече държави ги разглеждат като ключов елемент от своята сигурност и военна стратегия.