Ново лабораторно изследване на Асоциация „Активни потребители“ поставя под въпрос качеството на част от млечните продукти, включени в правителствената инициатива „Кошница с грижа“. При проверката на 12 марки бяло саламурено сирене и шест марки краве масло резултатите при двете групи продукти се различават значително.
Всички изследвани масла отговарят на регулаторните изисквания. При сиренето обаче „Активни потребители“ съобщават, че пет от 12-те проби са с необявено водно съдържание над 60%, а при три водата надхвърля 65%. Само една от изследваните марки покрива изискванията за водно съдържание на БДС 15:2010.
Изследването е публикувано на 26 август и обхваща продукти, закупени през юли от десет търговски вериги в София, Варна и Тервел. Всички те са били обозначени като част от инициативата „Кошница с грижа“.
Какво показва проверката на сиренето
Лабораторно са анализирани 12 проби бяло саламурено сирене. Измереното количество вода варира от 48,5 до 71,3%. Само една от пробите – сирене „Димитър Маджаров“ – е с водно съдържание, отговарящо на изискването на БДС 15:2010 от максимум 54%, посочват от „Активни потребители“. Други шест марки попадат в диапазона между 54 и 60%, който организацията определя като регулаторно приемлив за стандартно бяло саламурено сирене.
По-сериозният проблем е при останалите пет проби. При две от тях – „Лесидрен“ и „Пастир“ – водното съдържание е между 60 и 65%. Според „Активни потребители“ подобни продукти трябва да бъдат обозначени на етикета като сирене „с повишено водно съдържание“, каквато информация при проверените продукти не е имало.
При още три проби лабораторията е измерила над 65% вода. Според представената от организацията нормативна рамка такива продукти са над допустимата граница за продажба като сирене. Най-високото измерено съдържание е 71,3% при продукт на „Чех Йосиф Новосад“ ООД, продаван в Kaufland, се посочва в изследването.
При една проба е измерена едва 5% масленост
При лабораторния анализ не са открити немлечни мазнини в нито едно от изследваните сирена. Това е положителната част от резултатите. При една от пробите обаче е установена необичайно ниска масленост – едва 5%. Става дума за сиренето „Чех“.
От „Активни потребители“ определят резултата като индикация за възможно използване на обезмаслено сухо мляко. Важно е обаче да се направи разграничение – лабораторният резултат установява ниската масленост, докато използването на сухо мляко е обяснение, предложено от организацията, а не пряко доказан от теста факт.
При някои продукти има и проблеми с етикетите
Проверката установява пропуски и при етикетирането на три марки. Според „Активни потребители“ при „Българче“ липсват име и регистрационен номер на производителя и срок на годност, при „Саяна“ също не са посочени производител, регистрационен номер и срок на годност, а при „Габрово“ липсва срок на годност.
Всички шест проверени масла отговарят на изискванията
Съвсем различна е картината при кравето масло. Изследвани са шест марки по три основни показателя – масленост, количество вода и наличие на немлечни мазнини. При нито една от пробите не са установени отклонения от изискванията за минимум 82% млечна мазнина и максимум 16% вода. Не са открити и забранени немлечни мазнини.
Така всички шест проверени масла от „Кошница с грижа“ покриват регулаторните изисквания. Цените им обаче се различават значително – от 8,95 до 15,60 евро за килограм.
Ниската цена невинаги означава ниско качество, но тестът показва тревожна тенденция
Един от интересните изводи на изследването е, че няма пряка зависимост между цената и качеството. На близки цени могат да се продават продукти с много различни лабораторни показатели. При най-евтините сирена обаче резултатите са притеснителни. Според организацията три от четирите продукта с цена под 6 евро за килограм са с водно съдържание над 65%.
В другия край на ценовата скала също няма гаранция за качество. „Активни потребители“ дават пример с две сирена на цена около 13 евро за килограм – едното покрива изискването на БДС за водно съдържание, докато другото е с над 60% вода.
Проблемът с оводненото сирене не е нов
Организацията следи качеството на млечните продукти от години и настоящият тест показва известно подобрение спрямо някои предишни изследвания, макар методът за подбор на продуктите да е различен. През 2022 г. 73% от проверените сирена са били с повече от 60% вода, а през 2024 г. делът е намалял до 58%. В настоящото изследване на продуктите от „Кошница с грижа“ той е 42% – пет от общо 12 проби.
Самите автори предупреждават, че тези проценти не трябва да бъдат сравнявани директно, защото при предишните тестове продуктите са били подбирани според оценка на риска, докато сега са изследвани наличните марки, включени от търговските вериги в „Кошница с грижа“.
„Активни потребители“ настояват за по-силен контрол
От организацията отправят критики към Българската агенция по безопасност на храните и настояват контролът върху продуктите, рекламирани като част от инициативата, да бъде засилен. „Кошница с грижа“ стартира през юни 2026 г. като съвместна инициатива на правителството и големи търговски вериги за предлагане на основни стоки на по-ниски цени. Участващите търговци доброволно намаляват с поне 15% цените на избрани продукти, като всяка верига трябва да включи поне 30 стоки от първа необходимост. По информацията в изследването към инициативата са се присъединили 14 търговски вериги.
Резултатите от теста поставят и по-широкия въпрос доколко стремежът към ниски цени може да върви заедно с гарантирано качество. От 18-те проверени млечни продукта всички шест масла покриват изследваните регулаторни показатели, докато при сирената „Активни потребители“ откриват значително повече проблеми.
Особено показателен е фактът, че при пет от 12 сирена е измерена вода над 60%, а при три – над 65%. Именно тези резултати според организацията трябва да привлекат вниманието на контролните институции.