Германското правителство представи нов пакет от десет мерки срещу ислямисткия тероризъм, който предвижда по-строго наблюдение на потенциално опасни лица, електронни гривни, по-тежки наказания за нападения с нож и промени при прилагането на младежкото наказателно право. Планът беше представен на 16 септември от вътрешния министър Александър Добриндт и министъра на правосъдието Щефани Хубиг.
Правителството реагира на ислямисткия атентат по време на Christopher Street Day (CSD) в Берлин през юли. Тогава 21-годишен привърженик на „Ислямска държава“, който вече е бил известен на службите, нападна хора край събитието. Една жена загина, а 31 души бяха ранени. Нападателят беше убит от полицията на следващия ден.
По-строг контрол над опасните ислямисти
Един от основните акценти е наблюдението на т.нар. Gefährder – хора, за които службите смятат, че могат да извършат тежко престъпление. Властите трябва по-често да използват електронни гривни и други инструменти, позволяващи ограничаване и проследяване на движението им.
Добриндт настоява тези възможности да бъдат използвани значително по-последователно. Част от инструментите, включително електронните гривни и превантивното задържане, вече съществуват в различна форма във федералните провинции. Планът цели по-широкото им прилагане, като евентуални нови правомощия ще трябва да бъдат уредени законово и да подлежат на съдебен контрол.
Повече данни за комуникацията
Промени се предвиждат и при достъпа на службите до телекомуникационни данни. Не само федералните органи, но и разследващите структури на провинциите трябва да могат при определени условия да задължават телекомуникационните компании временно да съхраняват т.нар. Verkehrsdaten.
Това не е съдържанието на разговорите или съобщенията, а информация за това кой, кога, откъде и с кого е комуникирал. Според плана подобна мярка трябва да бъде допустима при конкретни данни за извършено престъпление или съществуваща опасност.
Минимум една година затвор при тежки нападения с нож
Правителството иска да затегне и наказанията за определени нападения с нож или друго опасно средство. Особено опасните случаи, при които жертвата е поставена в опасност за живота или има риск от тежки увреждания, трябва да бъдат квалифицирани като престъпление с минимално наказание от една година лишаване от свобода.
Мярката няма да важи само за престъпления с ислямистки мотив. Самият Добриндт изрично подчерта, че промяната трябва да обхваща тежките нападения с нож независимо от мотива на извършителя.
По-тежки последици за пропагандата на „Ислямска държава“
Правителството планира да разшири и наказателните разпоредби срещу разпространяването и използването на символи и пропагандни материали на терористични организации.
Отделен състав в наказателното право трябва да бъде създаден и за хора, които събират дарения за терористични организации. Целта е властите да могат да реагират по-рано не само срещу извършителите на нападения, но и срещу хората, които подпомагат терористични структури финансово или чрез пропаганда.
Съдилищата трябва да получават повече информация от службите
Случаят с нападателя от Берлин постави въпроса и доколко информацията на службите достига до съдилищата. Правителството иска по-тесен обмен между полиция, служби, прокуратура и съд.
Когато службите разполагат с информация, че даден човек се радикализира или е склонен към насилие, тези данни трябва да могат да бъдат взети предвид и от съда. Особено значение това ще има при решения дали присъдата може да бъде условна.
При присъди от поне шест месеца съдилищата трябва изрично да отчитат и интереса на обществото от сигурност, когато решават дали наказанието може да бъде отложено условно.
Промени и за извършителите между 18 и 21 години
Особено внимание се обръща на младите пълнолетни извършители. В Германия при хора между 18 и 21 години при определени условия може да бъде приложено младежкото наказателно право.
Правителството не предлага това да бъде премахнато. Съдът обаче трябва изрично да мотивира защо в конкретния случай прилага младежкото право. „Младежкото наказателно право не е гальовно правосъдие“, заяви Хубиг при представянето на мерките.
Терористичните престъпления, извършени от непълнолетни и млади хора, трябва също по-често да бъдат разглеждани от специализирани съдебни състави с опит в младежкото наказателно право и подобни тежки случаи.
Атентатът в Берлин показа пропуски в системата
Непосредственият повод за пакета е нападението на CSD в Берлин на 25 юли. Извършителят вече е бил известен на германските власти и няколко седмици преди атаката е бил оценен от инструмент на Федералната криминална служба като високорисково лице. Срещу него са били прилагани и мерки за наблюдение.
През май 2026 г. той е бил осъден на една година и десет месеца младежки затвор заради опити да се присъедини към „Ислямска държава“ и подготовка на тежко престъпление срещу държавата. След приспадане на предварителния арест той обаче е бил освободен в рамките на процедура, предхождаща решението за евентуално условно изтърпяване на наказанието.
Именно този случай постави въпроса как човек, определян като високорисков и вече осъждан за престъпление, свързано с ислямистки тероризъм, е останал на свобода.
Германия разширява и превенцията срещу радикализацията
Последната част от пакета е насочена към предотвратяване на радикализацията, преди тя да доведе до насилие. Правителството планира да разшири превантивната работа срещу екстремизма и да подобри обмена на информация между институциите.
Десетте точки обаче няма да влязат автоматично в сила в този вид. Част от тях изискват промени във федералното законодателство, други засягат правомощия на провинциите, а законодателните предложения трябва да преминат през съответните парламентарни процедури. Затова пакетът очертава посоката, в която германското правителство иска да затегне борбата с ислямисткия тероризъм след атентата в Берлин, но конкретното прилагане на отделните мерки тепърва предстои.