Всички сме чували израза „Я камилата, я камиларя“, но замисляли ли сте се откъде произлиза тази мъдрост? Историята му идва от една стара източна приказка, която разказва за хитрост, търпение и умението да извлечеш най-доброто от живота, дори когато задачата изглежда невъзможна.
В далечно арабско царство, сред златните пясъци на пустинята, живял мъдър, но и малко капризен султан. Неговата най-голяма гордост била една необикновена камила. Тя била умна като човек, разбирала всяка дума, но не можела да говори. Това карало султана да се чувства самотен, защото бил уверен, че ако камила му проговори, тя щяла да бъде негов най-добър съветник и приятел.
Дълго мислил владетелят какво да направи. И понеже вярвал, че с пари всичко е възможно, решил да обяви предизвикателство:
„Който успее да научи моята камила да говори, ще получи един керван със злато! Но ако се провали, ще загуби главата си!“
Тази вест бързо се разнесла из цялото царство. Глашатаи с барабани обикаляли градове и села, а слухът за необичайното предложение стигнал до всяко ухо. Много смелчаци се явили – магьосници, философи, дори обикновени хора, уверени в своите способности. Но никой не успявал да изпълни задачата. Всички завършвали трагично – със загубена глава.
Един ден, когато изглеждало, че никой вече не смее да приеме предизвикателството, пред султана застанало бедно момче. То било облечено скромно, но очите му блестели с увереност.
– О, премъдри султане – казало то, – аз ще науча твоята камила да говори.
Султанът го изгледал изненадано.
– Много глави паднаха заради тази задача. Как мислиш, че ще успееш?
Момчето отговорило спокойно:
– Ученето на камила да говори е трудна и дълга работа. Ще са нужни двадесет години. Но ако ми дадеш нужното време и подкрепа, ще успея.
Заинтригуван от необичайното предложение, султанът попитал какво ще поиска в замяна.
– Всеки ден храна, пролет и есен – нови дрехи, а всяка седмица – по една жълтица – казало момчето. – А когато изминат двадесет години, ще си взема кервана със златото.
Султанът се съгласил. Това не било като другите обещания за бързи чудеса. Момчето получило одобрението му и започнало „обучението“.
Когато се прибрало вкъщи и разказало всичко на майка си, тя се разтревожила и горчиво заплакала:
– Ох, синко, какво направи? Камила не може да говори! Султанът ще вземе и твоята глава!
Но момчето я успокоило:
– Не бой се, майко. Двадесет години са дълъг период. Султанът е стар, камилата – също. А и кой знае какво ще стане дотогава – я камилата, я камиларя.
Така изразът „Я камилата, я камиларя“ се превърнал в символ на хитростта, умението да печелиш време и да живееш с перспектива, дори когато изглежда, че предизвикателството е невъзможно.