Всеки ден бързаме за работа, плащаме сметки, правим планове за уикенда, мислим за следващата почивка или за поредната задача, която трябва да свършим. Често си казваме, че ще намерим време за важните неща по-късно – следващата седмица, следващия месец или когато животът стане малко по-спокоен.
Но какво става, когато човек погледне назад към целия си живот? Кои решения се оказват наистина важни и за какво съжаляват хората най-много, когато вече знаят, че времето им е ограничено?
Германският палиативен психолог Хана Залм ежедневно разговаря с хора, които се намират в последния етап от живота си. След години работа с тежко болни пациенти тя забелязва нещо любопитно – хората почти никога не съжаляват за нещата, които повечето от нас преследват през по-голямата част от живота си.
Никой не съжалява, че не е работил повече
„Никога не съм чувала някой в края на живота си да каже: Ако бях работил повече и бях изкарал повече пари“, разказва психологът. Това е една от най-честите заблуди, които хората осъзнават твърде късно. Докато сме здрави и активни, често вярваме, че успехът, кариерата и доходите са най-важните неща. Но когато човек погледне назад към живота си, обикновено оценява съвсем различни неща.
Неразрешените конфликти тежат най-много
Според Хана Залм най-честите съжаления са свързани с хората, а не с парите. Много пациенти започват да мислят за роднини, приятели или близки, с които са загубили връзка през годините. Някои не са разговаряли със свои братя и сестри от десетилетия. Други съжаляват за стари конфликти, които никога не са били изяснени.
„Когато е имало прекъснат контакт с близък човек, много пациенти след тежка диагноза изпитват силно желание да говорят още веднъж с него и да оправят отношенията си“, обяснява тя. Често именно тези неизказани думи и неразрешени конфликти носят най-голямата болка.
Хората са по-важни от всички останали цели
Според психолога най-важното, което придава смисъл на живота, са човешките отношения. Професията ни може да бъде различна. Можем да живеем в голям град или в малко село. Можем да печелим повече или по-малко. Но без близки хора около себе си усещането за пълноценен живот трудно може да бъде постигнато. Точно затова много хора в края на живота си говорят за децата си, партньорите си, приятелите си или роднините си много повече, отколкото за работата, която са вършили.
Има много правилни пътища
Друга интересна констатация е, че хората често се тревожат прекалено много дали вземат правилните решения. Коя професия да избера? Да се преместя ли в друг град? Да сменя ли работата? Да започна ли нова връзка? Според Хана Залм в живота рядко съществува само един правилен избор. Повечето решения могат да бъдат променени, коригирани или поправени по-късно. Много по-важно е човек да действа според собствените си ценности и убеждения, а не според очакванията на околните.
Един урок, който си струва да запомним
От разговорите си с хора в последните етапи от живота психологът стига до един прост извод. Най-голямата грешка не е, че сме избрали грешна професия, купили сме грешната кола или не сме натрупали достатъчно пари. Най-тежко се преживява моментът, в който осъзнаем, че не сме отделили достатъчно време на хората, които са били важни за нас. Може би затова един от най-ценните въпроси, които всеки от нас може да си зададе още днес, е не колко печели или каква позиция заема, а дали отделя достатъчно време на хората, които обича.
Защото според онези, които вече са изминали почти целия път, именно това е нещото, което накрая има най-голямо значение.