„Алтернатива за Германия“ показва различно лице в последните две важни провинциални кампании в Източна Германия. След Улрих Зигмунд в Саксония-Анхалт сега подобен подход се вижда и при Лайф-Ерик Холм в Мекленбург-Предна Померания – повече усмивки, семейни кадри и разговори за ежедневието и по-малко от острия тон, с който са известни някои от най-разпознаваемите лица на партията.
В анализ на Tagesschau журналистът Бенямин Гроскопф разглежда тази промяна като част от по-широк подход на партията. От едната страна остават политиците с твърда реторика и радикални позиции, а от другата се появяват кандидати, които целенасочено изграждат по-близък до ежедневието образ. Политологът Селин Теней от Свободния университет в Берлин обръща внимание и на нещо важно – избирателите на „Алтернатива за Германия“ не представляват еднородна група.
Семейство, деца, куче и живот на село
Лайф-Ерик Холм е роден през 1970 г. в ГДР и преди политическата си кариера е работил като радиоводещ. В настоящата кампания той показва много повече от политическите си позиции. В професионално заснето видео зрителите го виждат да готви, да вечеря със семейството си и да се разхожда със съпругата си, четирите си деца и кучето.
„Тук съм израснал, в едно прекрасно село. Никой не трябваше да ни пази, защото животът просто беше сигурен и имахме свободата, от която се нуждаеш, за да пораснеш“, казва Холм във видеото. Посланието е свързано с представата за по-спокоен и сигурен живот от миналото. Подобен подход използваше и Улрих Зигмунд по време на кампанията си в Саксония-Анхалт. Tagesschau интерпретира това като опит политиците да бъдат представени като хора от региона, близки до ежедневието на избирателите, независимо от по-острите позиции в програмата на партията.
„Когато един ден управляваме, този страх ще изчезне“
Холм сам говори за образа на партията в друго предизборно видео, този път в разговор със съпредседателя на „Алтернатива за Германия“ Тино Хрупала.
„В крайна сметка е така – когато един ден управляваме, този страх също ще изчезне“, заявява Холм. След това добавя: „Те се страхуват именно от това.“
Според представената от двамата теза гражданите няма от какво да се страхуват при евентуално управление на партията, докато политическите ѝ конкуренти имат причина да се притесняват. Това е част от опита на партията да противодейства на предупрежденията на опонентите си за последиците от евентуално нейно участие в управлението.
Зигмунд вече използва подобен подход
Подобен стил се видя при Улрих Зигмунд в Саксония-Анхалт. Вместо единствено конфронтационни речи той се появяваше на мотосъбития, разговаряше с хора и често демонстрираше добро настроение. Това контрастира с начина, по който се представят други известни лица на партията.
Според анализа на Tagesschau именно Зигмунд и Холм олицетворяват по-меката страна на политическата комуникация на „Алтернатива за Германия“. Това обаче не означава, че политическата програма зад тях непременно става по-умерена. В Саксония-Анхалт например редом със Зигмунд важна роля продължават да имат политици като Ханс-Томас Тилшнайдер и Мартин Райхардт, известни с далеч по-остра реторика. Провинциалната организация в Саксония-Анхалт е определена от местната служба за защита на конституцията като доказано дясноекстремистка.
За организацията в Мекленбург-Предна Померания ситуацията е различна. Няма публично обявена актуална оценка на местната служба за защита на конституцията, тъй като тя не може публично да съобщава информация за случаи, които евентуално са само обект на проверка.
По-мекото лице не заменя острата реторика
На другия полюс са Алис Вайдел и Бьорн Хьоке, чиито публични изяви често са значително по-конфронтационни. Показателен е и примерът с Мартин Райхардт малко преди изборите в Саксония-Анхалт. В реч за „бащата държава“ и „майчиния език“ Райхардт заявява: „Майчиният език днес е едно подпухнало интерсекционално-феминистко леко момиче (…), защото бащата държава го джендърва три пъти дневно.“
Точно съчетанието между различните стилове е в центъра на анализа на ARD – едни представители на партията използват остра и провокативна реторика, докато други се опитват да достигнат до хора, които не се идентифицират непременно с подобен политически тон.
Избирателите на партията не са еднакви
Тук важна роля играе изследване на политолога Селин Теней. След изборите за Бундестаг през 2025 г. тя анализира различните групи сред избирателите на „Алтернатива за Германия“ и предупреждава срещу прекалено простото им поставяне под общ знаменател.
„Избирателите на AfD не са хомогенна група“, посочва Теней. В нейната типология около 20% попадат в категорията „радикално десни авторитарни“, докато останалите са разпределени между групи с различна степен на консервативни и рестриктивни нагласи. „Само едно малко ядро от избирателите на AfD е и много силно екстремистко“, обяснява изследователката.
Самото изследване подчертава, че опростените представи за електората – било като социално изолирани протестни избиратели, било като единно радикално дясно ядро – не отразяват разнообразието в нагласите му. В същото време различните групи споделят в различна степен рестриктивни позиции по въпросите на миграцията и културната политика.
Важна цел са хората, които преди не са гласували
Друг съществен елемент според анализа е мобилизирането на негласуващи. Tagesschau посочва, че при силния резултат на партията в Саксония-Анхалт значителна част от допълнителната подкрепа е дошла именно от хора, които преди това не са участвали в изборите.
„Това означава, че AfD успява да мобилизира и хора, които не е задължително да имат много силно изразени политически позиции“, обяснява Теней. Според нея сред хората, които обичайно не гласуват, има повече избиратели, за които политиката не играе особено важна роля.
Това помага да се обясни защо семейните видеоклипове, разговорите за детството, разходките с кучето или мотосъбитията могат да бъдат полезни за една политическа кампания. Те позволяват достигането до хора, които може да не следят ежедневно партийната политика.
Дори Алис Вайдел показва по-различно лице
Този подход вече не се ограничава само до Холм и Зигмунд. В последните кампании и Алис Вайдел се появява в ситуации, които целят да покажат по-неформална страна – например качва се на багер при посещение на предприятие в Долна Саксония, а в Берлин отива лично при демонстранти срещу партията и ги поздравява.
Разговорът с протестиращите обаче бързо става по-остър. След въпрос защо партията води, според тях, кампания на „омраза и агитация“ срещу чужденците и говори за „ремиграция“, Вайдел повишава тон и отговаря: „Прилагането на закона и правото – какво имате против това?“
Този момент добре илюстрира тезата на анализа на Tagesschau – по-близкият до ежедневието образ не измества конфронтационната политическа реторика, а съществува паралелно с нея.
Холм не повтаря автоматично успеха на Зигмунд
Има обаче важна разлика между кампаниите в двете провинции. Според Tagesschau Холм засега не успява да създаде същия личен ефект, който Зигмунд постигна в Саксония-Анхалт. Като пример медията посочва организирана разходка с популярните източногермански мотопеди Simson в Шверин, която при проливен дъжд привлича сравнително малко участници. При сходни прояви Зигмунд успяваше да създаде кадри, които получаваха внимание далеч извън Саксония-Анхалт.
Има и една важна подробност за ролята на Холм. Въпреки че често е представян като кандидат на партията за министър-председател и участва в телевизионния дуел срещу настоящия премиер Мануела Швезиг, формално водач на провинциалната листа на „Алтернатива за Германия“ е Енрико Шулт. Холм се кандидатира директно в избирателен район в Шверин.
Така наблюдаваната промяна не означава непременно, че „Алтернатива за Германия“ заменя досегашния си политически стил. По-скоро партията използва различни лица и различен тон за различни групи избиратели – от твърдата партийна база до хора, които досега са стояли далеч от изборите. Дали този подход ще има същия ефект в Мекленбург-Предна Померания, какъвто имаше кампанията в Саксония-Анхалт, ще стане ясно след гласуването на 20 септември