Атентатът край шествието Christopher Street Day (CSD) в Берлин, при който загина една жена, а 29 души бяха ранени, отново насочи вниманието към ислямистката заплаха в Германия. Според разследващите основният заподозрян е 21-годишният Абдул Балут – германски гражданин с ливански произход, който отдавна е бил известен на полицията и службите за сигурност. Случаят предизвика сериозен обществен и политически дебат, защото Балут вече е бил осъждан за терористична дейност, наблюдаван е от службите и е определян като човек с висок риск, но въпреки това е останал на свобода.
Според официални данни, представени пред германския Бундестаг, към септември 2025 г. в Германия има около 450 души, определени като „Gefährder“ – лица, за които службите смятат, че могат да извършат тежки политически мотивирани престъпления, включително терористични атаки.
Още по-притеснителни са данните на Федералната служба за защита на конституцията. Според нейните оценки в страната живеят около 9110 ислямисти, които са склонни към насилие, готови са да използват насилие или открито го подкрепят. Общият брой на лицата, свързвани с ислямистката сцена, достига 28 645.
Берлин остава един от основните центрове на ислямистката активност в Германия. Само в германската столица службите наблюдават близо 2600 ислямисти, като повече от 900 от тях са определени като склонни към насилие. Сред най-големите групи са радикалните салафити, както и привърженици на „Хамас“ и „Хизбула“. Точният брой на симпатизантите на „Ислямска държава“ не е известен.
От осъден за тероризъм до основен заподозрян за атентата
Историята на Абдул Балут показва колко трудно е за германските власти да преценят кога един радикализиран човек действително ще премине към действие. Още като непълнолетен той е осъждан за побой и грабеж. По-късно, според прокуратурата, се радикализира и през 2025 година заминава през Турция за Ливан с намерение да се присъедини към „Ислямска държава“. Там търси контакт с членове на терористичната организация, но е арестуван от ливанските власти и осъден на три месеца затвор.
След депортирането му в Германия той отново е арестуван, а през май тази година Берлинският съд го признава за виновен за подготовка на тежко престъпление срещу държавата и разпространяване на пропаганда на „Ислямска държава“ в социалните мрежи. Вместо ефективна присъда обаче съдът му налага наказание от 22 месеца условно и разпорежда да участва в програма за дерадикализация.
Магистратите приемат, че той вече е излежал девет месеца в арест в Ливан и Германия, признал е вината си, дистанцирал се е от „Ислямска държава“ и не съществува непосредствена опасност да извърши нападение. Прокуратурата не се съгласява с тази преценка и обжалва присъдата с искане за по-тежко наказание. Преди делото да бъде разгледано от по-горна инстанция обаче, според разследващите Балут извършва нападението в Берлин.
Защо службите не могат да наблюдават всички
След атентата мнозина си зададоха въпроса как човек, определян като опасен, е успял да организира нападението. Според разследвания на Süddeutsche Zeitung, NDR и WDR Балут е бил наблюдаван, телефонът му е бил подслушван, а службите са го определяли като радикализиран и склонен към насилие.
Експертът по тероризма Петер Нойман обаче обяснява, че непрекъснатото наблюдение на подобни лица е практически невъзможно. „Предполагам, че в Германия вероятно няма повече от две дузини души, които действително се наблюдават 24 часа в денонощието“, казва той пред предаването „RONZHEIMER“. По думите му подобно наблюдение изисква огромен ресурс и може да се прилага само спрямо много малък брой хора.
Нойман е критичен и към решението съдът да разчита основно на програма за дерадикализация. „Тези програми работят, когато човек сам иска да напусне екстремистката среда. Там, където не са ефективни, е когато някой е твърдо решен и силно радикализиран.“
Германия остава с малко затворници, но рискът не изчезва
Въпреки тревожните данни за ислямистката сцена, Германия продължава да бъде сред европейските държави с относително малко лишени от свобода на глава от населението. Германската наказателна политика традиционно поставя силен акцент върху ресоциализацията и интеграцията, включително чрез програми за дерадикализация.
Случаят с Абдул Балут обаче поставя въпроса дали този подход е достатъчно ефективен при силно радикализирани лица. Именно това вече е в центъра на политическия дебат в Германия, където се обсъжда дали са необходими по-строги мерки срещу хората, които службите определят като потенциална терористична заплаха.