От началото на новата учебна година в Австрия момичетата под 14-годишна възраст вече нямат право да носят ислямска забрадка в училище. Новата мярка влиза в сила на фона на ожесточен обществен спор за интеграцията, религиозната свобода и правата на децата.
Законът беше приет от управляващата коалиция на консервативната Австрийска народна партия (ÖVP), социалдемократите (SPÖ) и либералната NEOS, като получи подкрепа и от дясната Партия на свободата (FPÖ). Според Frankfurter Allgemeine Zeitung обаче предстои важният въпрос дали забраната ще издържи пред Конституционния съд, който през 2020 г. отмени подобна мярка.
Забраната този път е насочена конкретно към ислямската забрадка
За разлика от предишния закон, новият текст изрично говори за „забрадката според ислямската традиция“ и определя възрастова граница от 14 години. Правителството защитава решението не като ограничаване на определена религия, а като мярка за защита на децата и свободното развитие на момичетата.
Министърът по интеграцията Клаудия Бауер заявява, че „не става дума за религията, а за благосъстоянието на детето“, като според нея момичетата под 14 години не трябва да бъдат подлагани на потискане. Аргументът на правителството е, че именно на 14 години в Австрия започва религиозната самостоятелност и тогава момичето може само да вземе решение.
Първо разговор с родителите, а накрая глоба до 800 евро
Нарушаването на забраната няма автоматично да води до глоба. Първата стъпка е разговор между родителите и ръководството на училището. При повторно нарушение се включват училищните власти, а след това и службите за деца и младежи.
Едва като последна мярка законът предвижда глоба между 150 и 800 евро. Така правителството се опитва да покаже, че санкциите са постепенни и съобразени с принципа на пропорционалност.
„За част от момичетата това ще бъде освобождение“
Новият закон разделя и експертите. Психологът и автор Ахмад Мансур определя австрийския подход като „абсолютно правилен“. Според него носенето на забрадка в толкова ранна възраст може да повлияе върху начина, по който момичетата възприемат собственото си тяло.
Социологът и експерт по интеграция Кенан Гюнгьор също подкрепя основната идея, макар да определя решението като „не най-елегантното“. „За част от момичетата забраната ще бъде освобождение, за друга част – недопустима намеса“, казва той. Според него някои момичета носят забрадката доброволно, докато други са подложени на натиск от семействата си.
Критиците предупреждават за дискриминация
Срещу закона обаче има сериозни възражения. Учителски организации се опасяват, че изпълнението му ще се превърне в допълнителен конфликт именно за училищата с голям дял деца от мигрантски семейства.
Юристи поставят под въпрос и конституционността на мярката. Конституционният съд вече постанови през 2020 г., че забрана, която на практика засяга само една религиозна група, може да нарушава принципа на равнопоставеност. Съдът тогава предупреди и че подобна мярка може да затрудни интеграцията на засегнатите момичета и да доведе до дискриминация.
Законът вероятно отново ще стигне до Конституционния съд
Именно тук се очаква основната битка около новата забрана. Правителството се опитва да избегне проблемите на стария закон, като този път аргументира ограничението конкретно със защитата и развитието на детето.
Гюнгьор смята, че по-последователно решение би било правило по подобие на френския модел, което да ограничава всички силно видими религиозни символи в училищата, а не конкретно ислямската забрадка. Въпреки това той очаква повечето семейства да се съобразят с новите правила.
„Протестът е част от демокрацията“, казва експертът. Дали забраната ще остане в сила дългосрочно обаче вероятно ще зависи не само от реакцията в австрийските училища, а и от следващото решение на Конституционния съд.