Австрия предприема нови мерки за затягане на интеграционната си политика. От новата учебна година момичетата под 14-годишна възраст няма да могат да носят забрадки в училище, а правителството подготвя закон, който ще обвърже социалните помощи с изпълнението на определени интеграционни изисквания.
Според информация на Bild австрийският министър по интеграцията и младежта Клаудия Бауер определя това като промяна в досегашния подход. „Само с доброволност, за съжаление, не се получи“, заявява тя в интервю за германското издание.
Социалните помощи ще зависят от интеграцията
Австрийското правителство подготвя закон, според който хората, които отказват да посещават курсове по немски език или не изпълняват интеграционните си задължения, могат да получават по-ниски социални помощи.
Като пример министър Бауер посочва промени, въведени във Виена. Там хората със субсидиарна закрила са преминали от социално подпомагане към основното социално осигуряване. По думите ѝ само за два месеца безработицата в тази група е намаляла с около 30 процента. „Интеграцията не може да бъде само предложение. Тя трябва да бъде ясно очакване от страна на нашето общество“, казва министърът.
Забрана на забрадките за момичета под 14 години
Една от най-дискутираните мерки е забраната за носене на забрадки от момичета под 14 години в училищата. Според австрийското правителство новите правила ще влязат в сила с началото на учебната година през септември. Учителите ще трябва да сигнализират за нарушения, а родителите първо ще бъдат канени на разговор.
При неспазване на правилата са предвидени глоби между 150 и 800 евро. Ако глобата не бъде платена, австрийското законодателство предвижда възможност за заместващо наказание лишаване от свобода до две седмици. Клаудия Бауер защитава мярката с думите: „Забрадката при децата не е безобидно парче плат. Тя е израз на политическия ислям.“ Според нея държавата трябва да защити момичетата до възрастта, в която сами могат да вземат решение относно религиозните си убеждения.
Все повече деца започват училище без достатъчно познания по немски език
Министърът обръща внимание и на промените в училищната среда. По думите ѝ в много начални училища почти всяко второ дете, а на някои места и повече, говори у дома език, различен от немския. Според нея това затруднява учебния процес, тъй като учителите трябва първо да компенсират езиковите пропуски, преди да започне същинското обучение. Бауер подчертава, че този проблем вече не се наблюдава само в големите градове, а и в други части на страната.
Австрия настоява за по-бързи депортации
Австрийското правителство настоява и за по-строги правила при връщането на чужденци, извършили тежки престъпления. „Който извърши тежко престъпление при нас, е загубил правото си да бъде наш гост“, заявява министърът. По думите ѝ много депортации не се провалят заради законите, а заради трудности при тяхното изпълнение. Затова Австрия настоява за по-ефективни европейски механизми за връщане на хора без право на пребиваване.
Темата се обсъжда и в други европейски държави
Австрия не е единствената страна, която затяга политиката си по отношение на миграцията и интеграцията. През последните месеци Германия, Нидерландия, Дания и още няколко европейски държави също обявиха или обсъждат по-строги правила за предоставяне на убежище, социални помощи и интеграционни изисквания. Част от тези мерки вече са в сила, а други тепърва ще бъдат предмет на политически дебати както на национално, така и на европейско ниво.