Няколко големи града в германската провинция Северен Рейн Вестфалия настояват за по-строги правила при достъпа до социални помощи за граждани от България и Румъния. Според информация на Westdeutscher Rundfunk представители на Хаген, Дуисбург, Дортмунд, Гелзенкирхен, Херне и Есен са провели обща среща в Дюселдорф, на която са обсъдили нарастващите социални разходи и проблемите около миграцията от Източна Европа.
Кметът на Хаген Денис Рехбайн заявява, че градовете искат да улеснят хората, които идват в Германия с цел работа, но в същото време да ограничат възможността за „целенасочена миграция към социалната система“.
По данни, цитирани от WDR, в Дуисбург живеят около 26 000 граждани на България и Румъния, като приблизително 11 000 от тях получават помощи от Jobcenter. В Хаген броят на хората от двете държави е около 7000, а според местната власт повече от половината получават социални помощи.
Град Хаген очаква през тази година разходите за социални плащания към румънски и български граждани да достигнат до 15 милиона евро. Подобни финансови затруднения отчитат и други общини в провинцията.
Основният спор е свързан с правилата за свободно движение в Европейския съюз. От 2014 година българите и румънците имат пълен достъп до германския трудов пазар. В момента човек може да бъде признат за „работещ“ дори при минимална заетост, което позволява при ниски доходи да получава допълнителна подкрепа от Jobcenter.
Според представители на някои градове това създава предпоставки част от хората да работят символично и едновременно с това да разчитат основно на социалната система.
Гелзенкирхен вече е въвел по-строг модел. Там човек се счита за реално работещ едва ако сам покрива поне една трета от разходите си за живот. Според местните власти през миналата година на повече от 500 източноевропейци е било отнето правото на социални помощи и свободно пребиваване като работещи граждани.
Други градове обаче все още прилагат по-либералните европейски правила, според които е достатъчна минимална заетост от няколко часа седмично. В Хаген например през 2025 година само на трима души е било отнето правото на свободно пребиваване като работници.
Обсъжда се и създаването на общи центрове, в които Jobcenter, социалните служби, Familienkasse и трудовите агенции да обменят информация и по-бързо да проверяват случаи на злоупотреби. Местните власти настояват и за промени в правилата за защита на личните данни, защото според тях в момента хора с отказани помощи лесно могат да се преместят в друг град и отново да кандидатстват.
Темата предизвиква сериозен политически дебат в Германия, особено в градове с големи общности от Източна Европа. Междувременно германските власти продължават да подчертават, че страната има нужда от работещи хора и квалифицирани кадри.
По темата може да прочетете и: Jobcenter служители в Германия с остри критики към социалния министър