„Алтернатива за Германия“ вече не е просто протестна партия в периферията на германската политика. Тя е втора политическа сила на федерално ниво след изборите през 2025 г., а в Саксония-Анхалт влиза в изборите на 6 септември с реална възможност да стане най-силната партия. Последните проучвания ѝ дават около 40 процента, а някои дори 43 процента.
Това поставя все по-важен въпрос: как би изглеждала Германия, ако „Алтернатива за Германия“ започне реално да управлява? Партията предлага сериозна промяна на досегашния курс по миграцията, социалните помощи, енергетиката, образованието, Европейския съюз и отношенията с Русия. А зад тези политики стоят няколко личности с доста различен стил.
Алис Вайдел се превърна в основното лице на партията
47-годишната икономистка Алис Вайдел е съпредседател на „Алтернатива за Германия“, а през 2025 г. беше кандидатът на партията за канцлер. На партийния конгрес в Ерфурт през юли тя беше преизбрана начело с 81,3 процента – по-добър резултат от предишния ѝ избор.
Вайдел поставя в центъра икономиката и миграцията. Представяйки федералната програма, тя заяви: „Ще си върнем благосъстоянието“ и обвини ЕС, че се е превърнал в бюрократична структура, която вреди на германската икономика. Особено остри са критиките ѝ към европейската климатична политика и ограниченията за автомобилите с двигатели с вътрешно горене.
По отношение на миграцията линията е още по-категорична – постоянен граничен контрол, повече депортации и сериозно ограничаване на нелегалната миграция.
Тино Хрупала е гласът за сближаване с Русия
Тино Хрупала ръководи партията заедно с Вайдел, но двамата имат различен политически стил. На конгреса през юли той беше преизбран със 70,05 процента от гласовете на делегатите.
Една от темите, с които Хрупала е най-силно свързан, е Русия. „Алтернатива за Германия“ настоява за нормализиране на отношенията с Москва, премахване на европейските санкции и възстановяване на икономическите връзки. Партията от години подкрепя и използването на „Северен поток“.
Това е една от най-големите разделителни линии с германското правителство. Докато Берлин подкрепя Украйна с оръжия и финансова помощ, „Алтернатива за Германия“ настоява за коренно различен подход към конфликта и германско-руските отношения.
Улрих Зигмунд иска да покаже как би управлявала партията
35-годишният Улрих Зигмунд в момента е може би най-наблюдаваният политик на „Алтернатива за Германия“. Той е водещият кандидат в Саксония-Анхалт и има амбицията да оглави първото провинциално правителство на партията.
Неговият план за първите 100 дни включва повече места за задържане преди депортация, задължителна общественополезна работа за кандидати за убежище и прекратяване на договорите за общественото радио и телевизия.
„Хората искат политическа промяна“, заяви Зигмунд при представянето на програмата.
В последните дни обаче той попадна в центъра на ожесточен спор за чуждестранните лекари. В интервю за ZDF беше конфронтиран с позицията на партията за езиковите бариери и квалификацията на лекари от чужбина. Зигмунд настоя, че трябва да се прави разлика между добре интегрираните лекари, които владеят немски, и останалите, и поиска по-строг контрол на квалификациите.
Темата е особено чувствителна, защото повече от една четвърт от лекарите в Саксония-Анхалт са чуждестранни граждани.
Бьорн Хьоке представлява по-твърдото крило
Бьорн Хьоке е едно от най-разпознаваемите и същевременно най-противоречиви лица на партията. Той ръководи „Алтернатива за Германия“ в Тюрингия и от години е свързван с по-радикалното крило.
Хьоке е особено известен с позициите си по миграцията, германската идентичност и начина, по който страната се отнася към собствената си история. Негови изказвания многократно са предизвиквали остри обществени и политически реакции.
Политическото му влияние обаче остава значително. В източната част на Германия той има силна партийна база и е важен фактор при определянето на курса на „Алтернатива за Германия“.
Беатрикс фон Щорх е сред най-познатите лица в Бундестага
Беатрикс фон Щорх е сред политиците, които представляват партията от най-дълго време на федерално ниво. Тя е особено активна по теми като миграцията, семейството, абортите и политиките за пола.
Именно при семейната политика „Алтернатива за Германия“ предлага съществена промяна. Партията иска т.нар. Familiensplitting – облагане, при което семейният доход се разпределя при изчисляването на данъка между членовете на семейството с цел намаляване на данъчната тежест.
Това е част от по-широката идея на партията държавата да насърчава по-силно семействата с деца и да използва данъчната политика като инструмент срещу демографския спад.
Миграцията остава централната тема
Ако има една политика, която обединява различните течения в „Алтернатива за Германия“, това е миграцията. Партията иска повече депортации, по-строг контрол на границите и ограничаване на достъпа на чужденци до германската социална система.
Тук политиката се преплита и с Bürgergeld. В програмата се предлага чуждестранен гражданин да има право на тази социална помощ само след поне десет години работа в Германия с плащани социални осигуровки, като получаването ѝ впоследствие бъде ограничено до една година. Украинските бежанци също трябва да бъдат извадени от системата на Bürgergeld и поставени в режима за помощи за кандидати за убежище.
Партията предлага и трудоспособните получатели на Bürgergeld, които шест месеца продължават да получават помощ, да могат да бъдат задължавани да извършват общественополезна работа.
Домашно обучение вместо задължително посещение на училище
В Саксония-Анхалт партията планира една от най-големите промени в германското образование. Задължителното посещение на училище (Schulpflicht) трябва да бъде заменено със задължение за получаване на образование (Bildungspflicht). Това би позволило при определени условия децата да бъдат обучавани у дома от родителите си.
„Алтернатива за Германия“ вижда в това повече свобода за семействата. Противниците на идеята предупреждават, че училището има и важна социална функция и домашното обучение може да ограничи контактите на децата с техни връстници.
Пенсиите и социалната държава
По социалните въпроси картината е по-сложна, отколкото често изглежда. Партията не предлага просто намаляване на социалната държава. При пенсиите например тя настоява за по-голяма свобода кога човек да се пенсионира, както и политиците да започнат да плащат в държавното пенсионно осигуряване като останалите работещи.
„Алтернатива за Германия“ иска също по-голяма част от пенсионната система да бъде финансирана от данъците, без това да води до повишаване на данъчните ставки. Според партията необходимите средства могат да бъдат намерени чрез намаляване на разходите за миграционната, климатичната и европейската политика.
Ядрена енергия, въглища и по-евтин ток
Друг голям сблъсък с досегашната германска политика е енергетиката. „Алтернатива за Германия“ иска връщане към ядрената енергия, по-продължително използване на въглищата, премахване на CO₂ таксата и промяна на климатичната политика.
За партията високите цени на енергията са една от причините германската индустрия да губи конкурентоспособност. Вайдел свързва именно европейските регулации и енергийната политика с проблемите на автомобилната индустрия.
Това е послание, което може да придобие още по-голяма тежест на фона на съкращенията и преструктурирането в големи германски индустриални концерни.
ЕС трябва да бъде коренно променен
„Алтернатива за Германия“ иска значително повече правомощия да се върнат от Брюксел към националните държави. Моделът, който партията описва, е „Европа на отечествата“ – сътрудничество между суверенни държави, вместо постепенно изграждане на европейска федерална държава.
Партията е критична към европейската бюрокрация, общата миграционна политика и част от климатичното законодателство. Вайдел нарече ЕС „бюрократично чудовище“, което според нея все повече се е откъснало от интересите на гражданите.
Русия и Украйна остават една от най-болезнените теми
Отношението към Русия е сред въпросите, по които „Алтернатива за Германия“ най-силно се различава от останалите големи германски партии.
Партията разглежда нормализирането на отношенията с Москва като част от германския икономически и стратегически интерес. Тя настоява за премахване на санкциите и възстановяване на икономическите отношения с Русия.
За привържениците това е прагматична политика, която би могла да доведе до по-евтина енергия и намаляване на напрежението в Европа. Критиците виждат в нея опасност Германия да отслаби натиска върху Москва и подкрепата за Украйна.
Партия с все по-големи амбиции за управление
На конгреса в Ерфурт през юли посланието беше ясно – „Алтернатива за Германия“ вече не иска да бъде просто силна опозиция. Вайдел беше преизбрана с 81,3 процента, Хрупала със 70,05 процента, а партията демонстрира амбицията си да стигне до реално управление.
Първият голям тест може да бъде Саксония-Анхалт. Улрих Зигмунд дори заявява, че предпочита самостоятелно управление пред коалиция, а последните сондажи показват защо тази възможност вече се обсъжда сериозно – партията достига до 43 процента в отделни проучвания.
Именно тук е голямата неизвестна около „Алтернатива за Германия“. Едно е да настояваш за повече депортации, различна политика към Русия, евтина енергия, домашно обучение и ограничаване на социалните помощи. Съвсем друго е тези обещания да бъдат превърнати в закони, бюджети и решения, които трябва да издържат пред съдилищата, федералните институции и европейското право.
Изборите в Саксония-Анхалт затова ще бъдат следени далеч извън границите на провинцията. За първи път въпросът може да не бъде колко силна е „Алтернатива за Германия“ като опозиция, а какво би направила партията, ако действително получи власт.