Министерството на образованието и науката подготвя сериозна промяна в начина, по който се финансират българските училища. В рамките на следващата една година трябва да бъде предложен нов модел, който да ограничи зависимостта на бюджетите на училищата и възнагражденията на учителите от броя на учениците.
Това съобщи министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев. Според него сегашният принцип, известен като „парите следват ученика“, създава редица изкривявания в системата и не дава достатъчно сигурност на учителите.
МОН вижда проблем в зависимостта от броя на учениците
При сегашния модел значителна част от финансирането на едно училище зависи от броя на децата в него. Това поставя в особено трудно положение по-малките училища и създава зависимост между броя на учениците, бюджета и възможностите за заплащане на педагогическия персонал.
Според Вълчев новият модел трябва да даде по-голяма сигурност на учителите, така че възнагражденията им да не зависят в такава степен от това колко деца учат в конкретното училище.
Министърът вижда и друг проблем. Финансовата зависимост от броя на учениците може да създава стимул училищата да задържат всяко дете в системата и така да се изкривява реалната информация за знанията, посещаемостта и движението на учениците.
„За да могат да получават финансирането, се получават такива неща като деца, които очевидно не владеят български, получават оценка по български език и преминават в горен клас“, коментира Вълчев.
Според него, когато информацията не показва реалното състояние на системата, МОН трудно може да установи къде са проблемите и да предприеме правилните мерки.
Засега обаче министерството не е представило конкретната формула, която трябва да замени или промени сегашния механизъм. Обявеният срок е в рамките на една година да бъде предложен нов модел.
МОН ще иска ново увеличение на учителските заплати
Промяната във финансирането няма да означава отказ от политиката за увеличаване на учителските възнаграждения. Напротив, Вълчев заяви, че тя трябва да продължи.
„Трябва да продължим политиката на увеличаване на заплащането на българския учител“, заяви министърът.
МОН ще настоява при разговорите с Министерството на финансите за увеличение на учителските заплати с повече от 5% при следващия бюджет.
Според данните на министерството 17 146 души, или около 18% от работещите в образователната система, вече са на възраст под 35 години. Средната възраст на учителите е около 45 години. От МОН отчитат и увеличаване на интереса към педагогическите специалности.
Министърът призова за по-евтини училищни униформи
Друг проблем, поставен от Вълчев, са цените на училищните униформи. Той призова директорите и училищните настоятелства да търсят по-достъпни варианти, за да не се превръща задължителното облекло в сериозна тежест за семейния бюджет.
По думите му прекалено високите разходи могат да създават и неравнопоставеност между децата.
Министърът коментира, че семейства, които подкрепят училището и образованието на децата си, не трябва да започват да се чувстват като „касичка“.
Увеличението на помощите за ученици остава за догодина
За следващата година се отлага и евентуалното увеличение на еднократната финансова помощ за учениците от първи до четвърти и от осми клас.
В момента помощта е 153 евро на ученик. Дали размерът ѝ ще бъде увеличен ще зависи от възможностите на следващия държавен бюджет.
Обсъжда се и промяна около началото на учебната година
МОН разглежда и предложенията за ваканциите през учебната 2026/2027 година. Сред идеите е първият учебен ден тази година да бъде на 14 септември, понеделник, вместо на традиционния 15 септември, който се пада във вторник. Така освободеният ден би могъл да бъде добавен към някоя от ваканциите.
Предложението идва от представители на училищните директори, а окончателно решение все още няма. Вълчев заяви, че министерството ще разгледа всички разумни предложения след приключилото обществено обсъждане.
Докладите за обвинените за убийството в Пловдив не показали ясни предупредителни сигнали
Просветният министър коментира и докладите на училищата, в които са учили младежите, обвинени за убийството на Младежкия хълм в Пловдив.
Според Вълчев почти всички не са се различавали съществено от средностатистическия български ученик. Повечето не са имали голям брой отсъствия, макар при някои да е наблюдавано постепенно отдалечаване от класа и приобщаване към други групи.
При един от младежите е имало регистриран случай на насилие, при който са реагирали училището, родителите и МВР. Според министъра обаче наличната информация не показва ясни предварителни сигнали, които да са позволили да бъде предвидено последвалото тежко престъпление.
Предстоящата промяна във финансирането изглежда като една от по-сериозните реформи, които МОН подготвя. Ключовият въпрос обаче остава какъв механизъм ще замени сегашния принцип „парите следват ученика“ и как едновременно ще бъдат защитени малките училища, учителските заплати и качеството на образованието.