През последните години Европейският съюз отчита значително увеличение на броя на хората, които придобиват гражданство на държава членка. По данни на Евростат, цитирани от Euronews, през 2024 година са издадени около 1,2 милиона нови паспорта, което представлява ръст от 54 процента спрямо 2014 година, когато те са били около 762 000. Само за една година увеличението е близо 12 процента, което показва засилена миграционна и интеграционна динамика в рамките на съюза.
По-голямата част от новите гражданства се предоставят на хора от държави извън ЕС, които съставляват около 88 процента от всички случаи. Около 11 процента са граждани на други страни членки, които са се преместили и впоследствие са придобили ново гражданство. Тази тенденция показва, че вътрешната мобилност в ЕС също играе роля, макар и по-малка в сравнение с миграцията от трети страни.
Германия се откроява като страната, която предоставя най-много гражданства, с близо 300 000 през 2024 година. Това е приблизително една четвърт от всички нови гражданства в ЕС. След нея се нареждат Испания и Италия, съответно с около 250 000 и 217 000. Тези държави са сред най-предпочитаните дестинации за установяване, включително и за много българи, които живеят и работят там от години.
Интересна е и статистиката за степента на натурализация, която показва колко активно една държава предоставя гражданство спрямо броя на чужденците на нейна територия. В това отношение Швеция води с най-висок показател, следвана от Италия, Испания и Нидерландия. В другия край на класацията се нареждат Литва, България и Естония, което означава, че тези страни дават сравнително по-малко гражданства спрямо броя на чужденците.
Сред националностите, които най-често получават европейско гражданство, водещи са сирийците с над 110 000 нови паспорта за година. Следват мароканци, албанци и турски граждани. Любопитно е, че румънците са най-голямата група вътре в ЕС, която придобива ново гражданство в друга държава членка, което е показател за вътрешната миграция в съюза.
Процедурите за придобиване на гражданство в ЕС не са еднакви и се различават значително по държави. В повечето случаи се изискват около пет години пребиваване, но има и сериозни изключения. В Испания стандартният срок е десет години, но за граждани на Латинска Америка той може да бъде само две години. В Швеция също има облекчения за граждани на скандинавските страни.
Полша предлага сравнително бърз път към гражданство при наличие на стабилен доход, а Малта допуска ускорена процедура при сериозни инвестиции. В Германия правилата през последните години станаха по-строги, като се изискват не само години пребиваване, но и езикови умения, успешно положен тест и финансова стабилност. Подобна е и ситуацията в Обединеното кралство, където дори се обсъжда удължаване на необходимия период за кандидатстване.
Като граждани на ЕС българите вече имат право на свободно движение и работа в съюза, но придобиването на местно гражданство може да донесе допълнителни предимства. Това включва по-лесен достъп до определени професии, по-голяма сигурност при дългосрочно установяване и участие в политическия живот на съответната държава.
В същото време много българи избират да запазят своето гражданство и да не кандидатстват за ново, тъй като правата им в рамките на ЕС са достатъчно широки. Решението често зависи от лични фактори като семейство, професионално развитие и планове за бъдещето.
Нарастващият брой нови гражданства в ЕС показва, че Европа остава привлекателно място за живот и развитие. За българите в чужбина това означава повече възможности, но и необходимост от информиран избор според конкретната ситуация във всяка държава.