Гласуването на българските граждани в Австрия премина при добра организация и засилен интерес, като в страната бяха разкрити секции в основните градове с по-голяма българска общност. Още от сутрешните часове се наблюдаваше активност, а в редица секции значителна част от избирателите предпочетоха да се впишат на място в изборния ден.
Подобно на други държави в Европа, и в Австрия се откроява тенденция на висока избирателна активност сред българите зад граница. Екипът на BGInfos обобщава данните от секционните протоколи в различните градове, за да представи по-ясна картина на вота и нагласите на сънародниците ни в страната.
Брайтенбрун ам Нойзидлер Зее В секцията гласуването се извърши с хартиени бюлетини, като общо 45 българи са упражнили правото си на вот. От тях 35 са се вписали в изборния ден, което показва, че и тук значителна част от гласувалите не са били в предварителните списъци. По резултати най-много гласове получава „Прогресивна България“ с 15, следвана от коалицията ПП–ДБ с 13 гласа. На следващите позиции се нареждат ГЕРБ-СДС с 5 гласа и „Възраждане“ с 4, а „България може“ и „Сияние“ получават по 2 гласа. Останалите формации са с минимална или нулева подкрепа в тази секция.
Брегенц Тук гласуването се извърши с хартиени бюлетини, като до урните са отишли 305 българи. От тях 257 са се вписали в изборния ден, което показва сериозна активност на място. Най-голяма подкрепа получава „Прогресивна България“ със 141 гласа, следвана от ПП–ДБ с 50. След тях се нареждат „Величие“ с 23 гласа и ГЕРБ-СДС с 16, като същия резултат има и „Сияние“. ПП МЕЧ събира 16 гласа, а „Възраждане“ получава 13, докато останалите партии са с по-ограничено присъствие.
Велс Гласуването в секцията се извърши с хартиени бюлетини, като своя вот са дали 197 българи. От тях 180 са се вписали в изборния ден, което отново показва висок дял на гласувалите на място. Най-силен резултат отчита „Прогресивна България“ с 80 гласа, следвана от ПП–ДБ с 31. След тях се нареждат ПП МЕЧ с 24 гласа и „Възраждане“ с 16, а „Величие“ получава 10 гласа. ГЕРБ-СДС събира 7 гласа, а останалите партии са с по-ограничена подкрепа.
Виена (ПП на РБ към ООН, ОССЕ и международни организации) В тази секция гласуването се извърши както с хартиени бюлетини, така и машинно, като общо 499 българи са упражнили правото си на вот, от които 491 са се вписали в изборния ден. Машинният вот е доминиращ, като най-много гласове събира коалицията ПП–ДБ с общо 291 гласа, следвана от „Прогресивна България“ със 103. По-назад се нареждат ГЕРБ-СДС с 19 гласа и „Сияние“ с 13, докато останалите партии остават с по-ограничена подкрепа.
Виена (Посолство) Тук гласуването се извърши при значително по-голяма активност, като 768 българи са гласували, от които 557 са се вписали в изборния ден. Най-силен резултат отново отчита ПП–ДБ с общо 332 гласа, следвана от „Прогресивна България“ с 212. ГЕРБ-СДС събира 55 гласа, а ПП МЕЧ – 23. Останалите формации остават с по-нисък дял, като вотът ясно се концентрира в няколко водещи партии.
Виена (10-ти Бецирк) В тази секция гласуването се извърши при 600 гласували, като почти всички са се вписали в изборния ден. Най-голяма подкрепа получава „Прогресивна България“ с общо 311 гласа, следвана от ПП–ДБ със 76. Сред останалите партии се открояват „Алианс за права и свободи – АПС“ с 29 гласа и ПП МЕЧ с 30, докато ГЕРБ-СДС събира 26 гласа.
Виена (13-ти Бецирк) Общият брой гласували достига 509 души, като 436 са се вписали в изборния ден. Водеща сила тук е ПП–ДБ с общо 206 гласа, следвана от „Прогресивна България“ със 144. След тях се нареждат „Възраждане“ с 19 гласа, както и ГЕРБ-СДС с 22, докато останалите партии имат по-ограничено присъствие.
Виена (22-ри Бецирк) В секцията са гласували 400 българи, като 348 от тях са се вписали на място. Най-много гласове събира „Прогресивна България“ с общо 139, следвана от ПП–ДБ със 131. ГЕРБ-СДС получава 27 гласа, а „Възраждане“ – 25. Останалите партии са с по-малки резултати.
Виена (9-ти Бецирк) Тук гласуването се извърши от 548 души, като 491 са се вписали в изборния ден. Най-силен резултат отчита ПП–ДБ с общо 275 гласа, следвана от „Прогресивна България“ със 129. ГЕРБ-СДС събира 34 гласа, а „Възраждане“ – 15, като останалите партии остават значително назад.
Виена (Дом Витгенщайн) В тази секция своя вот са дали 525 българи, от които 460 са се вписали в изборния ден. Най-голяма подкрепа получава ПП–ДБ с общо 214 гласа, следвана от „Прогресивна България“ със 149. ГЕРБ-СДС събира 32 гласа, а „Възраждане“ – 19, като останалите партии имат по-ограничено участие.
В Грац гласуването се извърши с хартиени бюлетини, като общо 246 българи са упражнили правото си на вот. От тях 200 са се вписали в изборния ден, което отново показва силно участие извън предварителните списъци. Най-много гласове получава „Прогресивна България“ с 88, следвана от коалицията ПП–ДБ с 47 гласа. На следващите позиции се нареждат „Възраждане“ с 23 гласа, ГЕРБ-СДС със 17 и ПП „Величие“ с 16. ПП МЕЧ получава 13 гласа, а останалите формации са с по-ограничена подкрепа.
В Залцбург вотът се извърши изцяло с хартиени бюлетини, като до урните са отишли 562 български граждани. Прави впечатление, че 483 от тях са се записали в изборния ден, което отново показва активност извън предварителните списъци. Най-много гласове събира „Прогресивна България“ – 234, следвана от коалицията ПП–ДБ със 108 гласа. По-надолу се нареждат „Възраждане“ и ПП „Величие“ с по 41 гласа, както и ПП МЕЧ с 31. ГЕРБ-СДС получава 23 гласа, а останалите партии остават с по-ограничено присъствие в тази секция.
В Инсбрук гласуването се проведе с хартиени бюлетини, като общият брой на упражнилите вот е 452 души. Тук впечатление прави, че значителна част от избирателите са били включени още в предварителните списъци – 452, докато 387 са се вписали допълнително в изборния ден. Най-сериозна подкрепа получава „Прогресивна България“ със 191 гласа, следвана от коалицията ПП–ДБ с 88 гласа. Зад тях се нареждат „Възраждане“ с 30 гласа и ГЕРБ-СДС с 26, както и ПП „Величие“ с 21 гласа. ПП МЕЧ получава 15 гласа, а останалите партии са с по-ограничено присъствие в тази секция.
В Клагенфурт гласуването се извърши с хартиени бюлетини, като това е една от по-малките секции с общо 140 гласували български граждани. От тях 112 са се вписали в изборния ден, което показва, че и тук основната активност идва извън предварителните списъци. Най-много гласове получава „Прогресивна България“ с 57, следвана от коалицията ПП–ДБ с 28 гласа. След тях се нареждат ПП „Величие“ с 9 гласа и „Сияние“ с 8, както и „Възраждане“ с 6 гласа.
В Леобен гласуването се извърши с хартиени бюлетини и е сред по-малките секции, като общо 59 българи са упражнили правото си на вот. Интересното тук е, че по-голямата част от гласувалите вече са били включени в списъците, а само 26 души са се вписали в изборния ден. Най-много гласове събира „Прогресивна България“ с 23, следвана от „Възраждане“ с 10 гласа. ПП МЕЧ и ПП „Величие“ получават по 7 гласа, а останалите формации са с минимална подкрепа или без подадени гласове.
В Линц гласуването се извърши с хартиени бюлетини, като общо 398 български граждани са дали своя вот. Голяма част от тях – 345 души – са се вписали в изборния ден, което отново показва активност извън предварителните списъци. Най-силно представяне има „Прогресивна България“ със 180 гласа, следвана от коалицията ПП–ДБ с 80 гласа. На следващите позиции се нареждат ГЕРБ-СДС с 33 гласа, ПП МЕЧ с 18 и ПП „Величие“ с 16 гласа. „Възраждане“ получава 15 гласа, а останалите формации остават с по-ниска подкрепа в тази секция.
В обобщен план резултатите от гласуването на българите в Австрия показват ясно изразена подкрепа за две политически сили. Най-много гласове събира „Прогресивна България“ с 2 437 гласа или 36.40%, следвана от коалицията ПП–ДБ с 2 171 гласа и 32.42%. Значително по-назад се нареждат ГЕРБ-СДС с 421 гласа (6.29%), ПП „Величие“ с 323 гласа (4.82%) и „Възраждане“ с 308 гласа (4.60%). ПП МЕЧ също има осезаем резултат с 267 гласа (3.99%), а „Сияние“ достига 204 гласа (3.05%). Останалите формации остават под 2% подкрепа.
Данните показват, че вотът в Австрия е силно концентриран в полза на първите две политически сили, които заедно събират близо 70% от всички гласове. Това очертава ясна тенденция сред българската общност в страната, където предпочитанията са ясно поляризирани и сравнително малка част от избирателите подкрепят останалите партии.