Гласуването на българите във Франция отново показа, че сънародниците ни в страната остават активна част от политическия живот в България. В редица градове бяха разкрити избирателни секции, като интересът варираше – от по-малки общности до места с по-сериозна концентрация на гласоподаватели.
Данните от протоколите очертават ясна картина за начина, по който е протекъл изборният ден – с висока активност на избиратели, вписани на място, както и с отчетливо разпределение на вота между водещите политически формации. В следващите редове ще разгледаме как са гласували българите във Франция по градове и секции, за да се видят по-ясно тенденциите и разликите между отделните места.
Бокузе е сред най-малките секции във Франция, където гласуването се извърши с хартиени бюлетини и участие взеха 55 български граждани, като едва 3 са били в предварителния списък, а останалите 52 са се вписали в изборния ден. Най-силен резултат отчита „Прогресивна България“ с 22 гласа, следвана от ПП „Величие“ с 8 и коалицията ПП–ДБ със 7 гласа, докато ПП „Има такъв народ“ получава 5, ГЕРБ-СДС – 4, а „Възраждане“ и ПП МЕЧ – по 3 гласа, като останалите формации остават с минимална или нулева подкрепа.
Бордо е значително по-активна секция, където гласуването се извърши с хартиени бюлетини и общо 219 българи са упражнили правото си на вот, като 80 са били в предварителния списък, а още 152 са се вписали в изборния ден. Най-много гласове получава „Прогресивна България“ с 93, следвана от коалицията ПП–ДБ с 51 гласа, което ясно очертава водещите предпочитания в тази секция. На трета позиция е ПП „Величие“ с 23 гласа, а „Възраждане“ събира 12. Останалите формации остават с по-ограничена подкрепа – по 4 гласа за ПП МЕЧ, БСП и АПС, 3 за ГЕРБ-СДС и единични резултати за други партии.
Гренобъл е секция със средна активност, където гласуването се извърши с хартиени бюлетини и участие взеха 141 българи, като 53 са били в предварителния списък, а още 92 са се вписали в изборния ден. Най-силен резултат тук постига коалицията ПП–ДБ с 53 гласа, следвана от „Прогресивна България“ с 45 гласа, което очертава ясна конкуренция между двете водещи формации. ПП „Величие“ събира 10 гласа, „Възраждане“ – 7, а БСП и ГЕРБ-СДС – по 6 гласа, докато останалите партии получават единична или минимална подкрепа.
Лил също попада сред по-малките секции, където до урните са стигнали 105 български граждани, като едва 19 са били предварително записани, а останалите са се вписали в самия изборен ден. В тази секция водещ резултат постига „Прогресивна България“ с 38 гласа, следвана плътно от коалицията ПП–ДБ с 34. „Възраждане“ събира 11 гласа, а ГЕРБ-СДС – 4, докато останалите партии остават с единична или много ограничена подкрепа, което показва ясно концентриран вот към няколко основни формации.
Лион е една от по-големите секции във Франция, разкрита към Генералното консулство, където до урните са стигнали над 420 български избиратели. Значителна част от тях – 321 души – са се вписали в изборния ден, което показва силна мобилизация на място. Резултатите тук са изключително оспорвани между водещите формации – „Прогресивна България“ е първа със 139 гласа, плътно следвана от коалицията ПП–ДБ със 137 гласа. След тях се нареждат „Възраждане“ с 33 гласа и ГЕРБ-СДС с 32, а ПП „Величие“ получава 23 гласа.
Маринян е секция, в която гласуването се извърши изцяло с хартиени бюлетини и участие взеха 116 български граждани, като почти всички – 114 души – са се вписали в изборния ден, а предварително записаните са едва 3. Вотът тук е силно концентриран – „Прогресивна България“ доминира с 74 гласа, оставяйки значителна дистанция пред останалите. На второ място се нарежда коалицията ПП–ДБ с 11 гласа, следвана от ГЕРБ-СДС с 8. „Сияние“ получава 5 гласа, ДПС – 4, а останалите партии събират единична или много ограничена подкрепа.
Марсилия е сравнително активна секция, където гласуването се извърши с хартиени бюлетини и до урните са стигнали 214 български граждани, като по-голямата част – 186 души – са се вписали в изборния ден. В тази секция отново се откроява силен резултат за „Прогресивна България“ с 91 гласа, което я поставя убедително на първо място. След нея се нареждат коалицията ПП–ДБ с 32 гласа и ПП „Величие“ с 24, а „Възраждане“ получава 19 гласа и ГЕРБ-СДС – 13. Останалите партии остават с по-ограничена подкрепа, което показва ясно изразена концентрация на вота към водещите формации.
Монпелие е секция със стабилна активност, където гласуването се проведе с хартиени бюлетини и участие взеха 153 български граждани, като всички те са отчетени и в списъка за гласуване в изборния ден. Тук водеща сила е коалицията ПП–ДБ с 65 гласа, следвана от „Прогресивна България“ с 42, което ясно очертава предпочитанията в секцията. След тях се нареждат „Сияние“ с 10 гласа, ПП „Величие“ със 7 и ГЕРБ-СДС с 6, докато останалите партии получават по-ограничена подкрепа и не оказват съществено влияние върху крайното разпределение.
В Нант гласуването също е проведено изцяло с хартиени бюлетини, като участие са взели 81 избиратели. Активността тук е по-умерена в сравнение с по-големите секции, но резултатите дават ясна картина на предпочитанията. Най-силен резултат отчита „Прогресивна България“ с 36 гласа, следвана от коалицията ПП–ДБ с 13 и ПП „Величие“ с 11. ГЕРБ-СДС събира 7 гласа, а останалите партии остават с единична или минимална подкрепа. Секцията се отличава и с почти липса на недействителни бюлетини, което показва сравнително ясно изразен вот.
В Ница се откроява една от най-големите секции във Франция, където гласуването е проведено с хартиени бюлетини и участие са взели 561 избиратели. Високата активност ясно се отразява и в резултатите, като водеща сила е „Продължаваме промяната – Демократична България“ със 185 гласа, следвана плътно от „Прогресивна България“ със 169. ГЕРБ-СДС също има сериозно присъствие с 47 гласа, а „Възраждане“ достига 29. Останалите партии остават с по-ниски резултати, но се наблюдава сравнително разпределен вот. Секцията показва активен интерес към изборите и ясно изразени предпочитания сред българите в района.
В Париж са разкрити три секции в посолството, като и в трите се гласува както с хартиени бюлетини, така и машинно. Активността е изключително висока и прави силно впечатление на фона на останалите градове.
В първата секция №321250451 са гласували общо 658 души, от които 214 с хартиени бюлетини и 444 машинно. При хартиения вот води „Прогресивна България“ с 64 гласа, следвана от ПП–ДБ с 55. При машинното гласуване разликата се увеличава – ПП–ДБ събира 227 гласа, а „Прогресивна България“ 124. Общата картина показва ясно изразено предпочитание към машинния вот и силна подкрепа за тези две формации.
Във втората секция №321250452 са гласували още повече хора – 667. От тях 231 са с хартиени бюлетини, а 436 с машини. При хартиения вот води „Прогресивна България“ със 76 гласа, следвана от ПП–ДБ с 53 и ГЕРБ-СДС с 24. При машинното гласуване обаче ПП–ДБ излиза убедително напред с 240 гласа, а „Прогресивна България“ има 108. Това отново потвърждава тенденцията машинният вот да дава по-силен резултат за водещите партии.
В третата секция №321250453 са гласували 626 души, като 190 са използвали хартиени бюлетини, а 436 – машини. При хартиеното гласуване „Прогресивна България“ води с 59 гласа, следвана от ПП–ДБ с 42. При машините обаче резултатите се обръщат – ПП–ДБ получава 226 гласа, а „Прогресивна България“ 104. И тук се вижда ясно предпочитание към машинния вот.
И в трите секции в Париж прави впечатление не само високата активност, но и фактът, че значителна част от гласувалите са избрали машинното гласуване. Напълно възможно е част от гласоподавателите да са били и българи, намиращи се временно в столицата, включително туристи, което допълнително обяснява големия брой гласували.
В Рен гласуването е проведено изцяло с хартиени бюлетини, като участие са взели 121 избиратели, от които 5 бюлетини са недействителни, а 4 са с вот „Не подкрепям никого“. Най-силен резултат отчита „Прогресивна България“ с 47 гласа, следвана от ПП–ДБ с 25, а ПП „Величие“ събира 14 гласа. По-ограничена подкрепа имат ГЕРБ-СДС с 5 гласа, както и ПП „МЕЧ“ и „ПП Нация“ с по 6.
В Сен-Назер гласуването е проведено с хартиени бюлетини, като участие са взели 148 избиратели, от които 6 бюлетини са недействителни, а 4 са с вот „Не подкрепям никого“. Най-силен резултат тук отчита „Прогресивна България“ със 75 гласа, което е ясно изразена преднина пред останалите. Следват ПП–ДБ и ГЕРБ-СДС с по 12 гласа, както и ПП „Величие“ с 10, докато „Възраждане“ събира 7, а ДПС – 6.
В Сент-Етиен се откроява една от най-интересните секции във Франция, макар и с по-умерена активност – гласували са 187 души, като почти няма недействителни бюлетини и няма нито един вот „Не подкрепям никого“. Това, което прави впечатление тук, е изключително силната концентрация на гласове – „Прогресивна България“ доминира категорично със 159 гласа от общо 186 действителни, което е почти пълен контрол над вота в тази секция. Останалите партии остават далеч назад – ПП „МЕЧ“ има 9 гласа, ДПС – 8, ГЕРБ-СДС – 5, а всички други формации са с единични или нулеви резултати, включително и ПП–ДБ, която тук няма нито един глас. Тази секция ясно се отличава с почти еднопосочен вот, рядко срещан в останалите градове.
Страсбург, градът на Европейския парламент и едно от политическите сърца на Европа, също показва активен вот сред българите – в тази секция са гласували 270 души, като недействителните бюлетини са едва 4, а още 4 души са отбелязали „Не подкрепям никого“. Резултатите тук ясно открояват силно присъствие на ПП–ДБ със 121 гласа, следвани от „Прогресивна България“ със 79. По-назад се нареждат ГЕРБ-СДС с 16 гласа, ПП „Величие“ с 11 и „Възраждане“ с 8.
В Туар активността също е сравнително висока за мащаба на секцията – първоначално в списъците са били записани едва 20 избиратели, но в изборния ден са дописани още 198 души, което показва силно участие на място. Общо гласувалите достигат 212 души, като 7 бюлетини са недействителни, а 3 са с вот „Не подкрепям никого“. При разпределението на гласовете ясно се откроява „Прогресивна България“ със 121 гласа – над половината от всички действителни. След нея се нареждат ПП–ДБ с 18 гласа, ПП „Величие“ с 11 и ГЕРБ-СДС с 10, докато ПП МЕЧ получава 8 гласа, а „Възраждане“ – 6.
В Тулуза се вижда сериозна изборна активност – първоначално в списъците са били включени 56 души, но в изборния ден са дописани още 225 избиратели, което води до общо 272 гласували. От тях 10 бюлетини са недействителни, а 3 души са избрали „Не подкрепям никого“. При разпределението на вота отново се откроява силно присъствие на „Прогресивна България“ със 121 гласа, следвана от ПП–ДБ с 62. По-назад се нареждат ПП „Величие“ с 16 гласа, ПП МЕЧ с 13 и „Възраждане“ с 12, докато ГЕРБ-СДС получава 10 гласа. Останалите партии имат по-ограничена подкрепа. Прави впечатление, че секцията е била почти изцяло използвана, като са останали само 25 неизползвани бюлетини, което показва добра организация и висока активност.
Общите резултати от гласуването на българите във Франция показват ясна картина и сравнително категоричен вот. Най-силна подкрепа получава „Прогресивна България“ с 1 886 гласа или 37.5%, следвана от коалицията ПП–ДБ с 1 669 гласа (33.2%). Така двете формации събират заедно над 70% от всички гласове, което очертава силно концентриран вот сред българите в страната.
На следващо място се нареждат ГЕРБ-СДС с 282 гласа (5.61%) и ПП „Величие“ с 263 гласа (5.23%), следвани от „Възраждане“ с 238 гласа (4.73%). Останалите партии остават с по-ниски резултати, като нито една не преминава границата от 4%. Прави впечатление и сравнително малкият дял на вота „Не подкрепям никого“ – 70 души.
Като цяло изборите във Франция показват висока активност в редица секции и силно изразени предпочитания към няколко водещи политически сили. В много от градовете се наблюдава сходна тенденция – доминиране на „Прогресивна България“ и ПП–ДБ, с по-ограничено, но стабилно присъствие на останалите партии. Това прави вота на българите във Франция един от най-ясно очертаните като разпределение на политическите предпочитания.