Изборите за парламент приключиха, а екипът на BGInfos анализира резултатите от гласуването на българите в чужбина – една картина, която показва едновременно висока активност и реални организационни предизвикателства.
Малко под 200 000 български граждани са упражнили правото си на глас извън страната. От тях около 53 000 са гласували с машини, което показва, че хартиената бюлетина остава водещият избор зад граница. Особено впечатляващ е делът на хората без предварителна регистрация – 156 000 души или около 81% са попълвали декларации на място в изборния ден. Това неизбежно е довело до забавяния и образуване на опашки в редица секции.
Активността може да бъде определена като висока, което е положителен знак за ангажираността на българите зад граница. В същото време обаче намаленият брой секции в някои държави се превърна в сериозен фактор за затруднения. Най-видимо това пролича в Турция, където при открити 27 секции, в 7 от тях гласуването продължи и след края на изборния ден заради чакащи избиратели. Подобна ситуация се наблюдава и във Великобритания, където пет секции в Лондон работиха с удължено време. В Испания една секция продължи работа след 20:00 ч., в Сърбия – две, а в Норвегия – една. Това ясно показва, че интересът към вота е бил по-голям от предвидения капацитет на част от секциите.
По темата за организацията на изборите в чужбина, Иван Найденов, постоянен секретар на МВнР, подчерта, че разпределението на секциите е било съобразено с възможностите и в диалог с българските общности. Той отбеляза, че винаги ще има хора, които трябва да пътуват по-далеч, както и недоволни от организацията. В същото време законовите ограничения също са оказали влияние – Изборният кодекс позволява удължаване на изборния ден само с един час, което в някои случаи не е било достатъчно. Така например в Лондон е имало българи, които не са успели да гласуват въпреки желанието си.
Въпреки всички предизвикателства, изборният ден в чужбина премина спокойно, без сериозни конфликти или напрежение. Министерството на външните работи отчита, че са положени максимални усилия за осигуряване на възможност всеки български гражданин зад граница да упражни правото си на глас.
Погледът към общите резултати от вота на българите в чужбина очертава една доста ясна политическа картина – с изразен лидер, силно присъствие на няколко основни формации и значително раздробяване при по-малките партии.
На първо място убедително се нарежда „ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ“ с 70 995 гласа или 38.04% от всички подадени гласове извън страната. Резултатът ѝ я поставя далеч пред останалите и показва сериозна подкрепа сред българите зад граница. На втора позиция е коалицията „ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА – ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ“ с 42 635 гласа (22.84%), като разликата между първите две сили е значителна, но и двете ясно доминират в този вот. Третото място е за „Движение за права и свободи – ДПС“ с 15 860 гласа (8.50%), което традиционно запазва стабилно присъствие в чужбина. След него се нареждат „ПП ВЕЛИЧИЕ“ с 10 791 гласа (5.78%) и „ВЪЗРАЖДАНЕ“ с 9 790 гласа (5.25%), които оформят следващата група по-сериозни политически играчи зад граница. Непосредствено след тях са „ГЕРБ-СДС“ с 8 715 гласа (4.67%), както и „АЛИАНС ЗА ПРАВА И СВОБОДИ – АПС“ с 6 905 гласа (3.70%) и „ПП МЕЧ“ с 6 832 гласа (3.66%). Тези резултати показват сравнително близки позиции между няколко формации в средата на класацията. Останалите партии събират значително по-нисък дял от гласовете – под 3%, като при повечето подкрепата е дори под 1%. Това включва формации като „СИЯНИЕ“ (2.04%), „БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“ (0.94%), „ИМА ТАКЪВ НАРОД“ (0.86%) и редица други с минимално присъствие. Прави впечатление и броят на гласовете „Не подкрепям никого“ – 2 172, което също е индикатор за определено недоволство или липса на представителност сред част от избирателите в чужбина.
Сравнението между вота в чужбина и този в страната показва както сходства, така и някои съществени разлики в политическите предпочитания. И в двата случая „ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ“ е категоричен победител – с 38.04% зад граница срещу още по-високите 44.59% в България, което потвърждава силната ѝ национална подкрепа. На второ място обаче се вижда по-осезаема разлика – коалицията „ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА – ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ“ има значително по-силен резултат в чужбина (22.84%) в сравнение със страната (12.62%), което показва ясно изразена подкрепа сред диаспората. Обратна е тенденцията при „ГЕРБ-СДС“, които са втора политическа сила в България с 13.39%, но остават едва с 4.67% зад граница. „ДПС“ запазва относително сходни позиции – 8.50% в чужбина срещу 7.12% в страната, докато формации като „ВЪЗРАЖДАНЕ“ и „ВЕЛИЧИЕ“ имат близки резултати и в двата вота. Прави впечатление също, че по-малките партии остават периферни както в страната, така и извън нея, а гласовете „Не подкрепям никого“ са значително повече в България в абсолютна стойност, но като дял не променят съществено общата картина.
В Германия общият брой на гласувалите български граждани е приблизително 36 000 души. Гласуването на българите следва в голяма степен общата тенденция в чужбина, но с още по-ясно изразени предпочитания към водещите формации. „ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ“ е категоричен лидер с 45.43% – резултат, който е дори по-висок както от средния за чужбина, така и от този в България. На второ място се нарежда коалицията „ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА – ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ“ с 23.58%, което затвърждава силната подкрепа за този тип политически формации сред българите в Германия. Следва група от партии с по-умерен резултат – „ПП ВЕЛИЧИЕ“ (6.74%), „ВЪЗРАЖДАНЕ“ (5.40%), „ПП МЕЧ“ (4.78%) и „ГЕРБ-СДС“ (4.38%), които оформят средния сегмент на вота. Прави впечатление сравнително слабият резултат на „ДПС“ (0.82%), което рязко се различава от представянето им както в България, така и в общия вот зад граница.
BGInfos вече информира за проведените избори в Германия, а подробни резултати по градове и секции могат да бъдат видяни в статията Как гласуваха българите в Германия в големите градове на парламентарните избори 2026.
Общият брой на гласувалите във Великобритания е около 26 800 души. Гласуването на българите в Обединено кралство показва още по-ясно изразена концентрация на подкрепа към водещите политически сили. „ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ“ е категоричен победител с 46.66% от гласовете – най-висок резултат сред разгледаните държави, което подсказва много силна подкрепа сред българската общност там. На второ място отново е коалицията „ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА – ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ“ с 22.97%, като двете формации заедно събират близо 70% от вота във Великобритания. След тях се оформя втора група партии с по-умерен, но все пак отчетлив резултат – „ПП ВЕЛИЧИЕ“ (7.21%) и „ВЪЗРАЖДАНЕ“ (6.17%), които имат малко по-силно присъствие в сравнение с Германия. „ПП МЕЧ“ (4.51%) и „ГЕРБ-СДС“ (3.72%) остават в средата на класацията, докато „ДПС“ е с минимален дял от едва 0.39%, което отново се различава рязко от резултатите им в България.
Като цяло вотът във Великобритания се отличава с много силна концентрация в първите две политически сили и още по-слабо присъствие на традиционни партии като „ДПС“ и „ГЕРБ-СДС“, което подчертава специфичните нагласи на българската диаспора там. Повече подробности могат да бъдат намерени в статията Резултати от парламентарните избори 2026 във Великобритания по градове и секции.
Общият брой на гласувалите в Испания е около 18 600 души. Гласуването на българите в Испания също показва ясна доминация на водещата политическа сила, но с малко по-различно разпределение при останалите партии. „ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ“ е убедителен победител с 46.92%, което е сходно с резултатите ѝ в Германия и Великобритания и потвърждава силната ѝ подкрепа сред диаспората. На второ място обаче коалицията „ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА – ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ“ получава значително по-нисък резултат – 14.75%, което е осезаем спад спрямо другите големи държави. Интересното в Испания е по-силното присъствие на няколко партии в средния сегмент – „ПП ВЕЛИЧИЕ“ достига 10.55%, което е един от най-високите ѝ резултати зад граница, следвана от „ВЪЗРАЖДАНЕ“ (6.92%) и „ГЕРБ-СДС“ (6.39%), които тук имат по-добро представяне в сравнение с Германия и Великобритания. „ПП МЕЧ“ също запазва стабилно присъствие с 5.34%. Прави впечатление, че „ДПС“ остава с минимален дял от 0.57%, което отново показва различен профил на избирателите спрямо вътрешния вот в България. Останалите партии са с под 3% и имат по-скоро периферно влияние върху крайния резултат.
Като цяло вотът в Испания се отличава с ясно изразен лидер, но и с по-балансирано разпределение между следващите партии в сравнение с други държави. Повече подробности можете да откриете в статията Как гласуваха българите в Испания – подробни резултати по градове и секции.
Общият брой на гласувалите в Нидерландия е около 9 400 души. Гласуването на българите се отличава с много силна конкуренция между първите две политически сили и сравнително по-балансирано разпределение в челото. „ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ“ заема първото място с 38.60%, но с минимална преднина пред коалицията „ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА – ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ“, която събира 36.48%. Това прави Нидерландия една от държавите с най-близък резултат между водещите формации. След тях се нарежда група партии с умерено присъствие – „ПП МЕЧ“ (4.40%), „ПП ВЕЛИЧИЕ“ (4.26%) и „ГЕРБ-СДС“ (3.75%), които са сравнително близки като резултат. „ВЪЗРАЖДАНЕ“ остава с по-нисък дял от 2.99% в сравнение с други държави, докато „ДПС“ (1.30%) и „АПС“ (1.36%) също имат ограничено влияние.
Като цяло вотът в Нидерландия се характеризира с много силна подкрепа за двете водещи формации и по-слабо изразено присъствие на останалите партии, което го доближава до профила на гласуване в други западноевропейски държави, но с по-голяма конкуренция на върха. Повече информация може да намерите в статията Българите в Нидерландия гласуваха активно – вижте резултатите по градове.
Общият брой на гласувалите в Австрия е около 6 700 души. Гласуването показва една малко по-различна динамика в сравнение с останалите западноевропейски държави, като тук разликата между първите две политически сили е по-малка, а разпределението в челото е по-балансирано. „ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ“ отново заема първото място с 36.40%, но непосредствено след нея се нарежда коалицията „ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА – ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ“ с 32.42%, което прави конкуренцията между тях значително по-оспорвана. Втората група партии е представена от „ГЕРБ-СДС“ (6.29%), „ПП ВЕЛИЧИЕ“ (4.82%), „ВЪЗРАЖДАНЕ“ (4.60%) и „ПП МЕЧ“ (3.99%), които формират сравнително равномерен среден сегмент. Прави впечатление, че тук „ГЕРБ-СДС“ има по-добро представяне в сравнение с други държави като Германия и Великобритания. От друга страна, „ДПС“ остава с ограничен дял от 0.61%, което продължава тенденцията за по-слабо присъствие сред българите в Западна Европа.
Като цяло вотът в Австрия се характеризира с по-силна конкуренция между първите две политически сили и малко по-добро представяне на традиционни партии като „ГЕРБ-СДС“, което го отличава от модела, наблюдаван в други държави. BGInfos вече публикува подробен анализ по темата в статията Как гласуваха българите в Австрия на изборите през април 2026.
Вотът на българите в Франция се вписва в общата картина за Западна Европа, но с интересен баланс между първите две политически сили. Общият брой на гласувалите е около 5 000 души. „ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ“ води с 37.52%, но разликата спрямо коалицията „ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА – ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ“, която събира 33.20%, е сравнително малка. Това прави Франция една от държавите, в които конкуренцията на върха е по-осезаема, а не доминирана едностранно. Зад тях се оформя по-плътна група от партии с умерено присъствие – „ГЕРБ-СДС“ (5.61%), „ПП ВЕЛИЧИЕ“ (5.23%) и „ВЪЗРАЖДАНЕ“ (4.73%), които имат сходни резултати и показват по-равномерно разпределение на вота в сравнение с други държави. „ПП МЕЧ“ остава с 3.12%, докато „СИЯНИЕ“ достига 2.33% и също намира място в средния сегмент.
Като цяло Франция се отличава с по-близки резултати между водещите политически сили и по-равномерно разпределение в средата на класацията. Подробни резултати по градове и секции можете да видите в статията Вотът във Франция по градове и секции на парламентарните избори 2026.
Общият брой на гласувалите в Турция е около 27 800 души. В част от секциите се стигна до удължаване на изборния ден заради струпване на избиратели, което показва висока активност. Гласуването на българите в Турция ясно се отличава от всички останали държави с изключително концентриран вот и доминация на една политическа сила. „Движение за права и свободи – ДПС“ заема първото място с 53.13%, което не само го прави безспорен лидер, но и потвърждава дългогодишната тенденция на силна подкрепа за партията сред българските избиратели в Турция. На второ място се нарежда „АЛИАНС ЗА ПРАВА И СВОБОДИ – АПС“ с 21.13%, което е нов и важен елемент в сравнение с предишни избори. За първи път се наблюдава толкова ясно оформена втора сила със сходен електорален профил, което показва вътрешно преразпределение на гласове, но без да се нарушава водещата позиция на ДПС. Третата позиция е за „ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ“ със 17.32%, което е значително по-нисък резултат спрямо представянето ѝ в Западна Европа. Останалите партии имат минимално участие – всички са под 3%, включително „ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА – ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ“ (2.99%) и „ГЕРБ-СДС“ (1.32%), което подчертава силно ограничения им пробив в тази държава.
Общият брой на гласувалите в САЩ е около 9 700 души. Гласуването на българите в САЩ се отличава с различна динамика спрямо Европа, като тук водещата роля е на коалицията „ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА – ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ“, която събира 38.58% от гласовете. Това я поставя на първо място, изпреварвайки „ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ“, която остава втора с 31.59% – една от малкото държави, където тази подредба е разменена. След водещите две сили се оформя сравнително плътен среден сегмент. „ПП ВЕЛИЧИЕ“ достига 7.68%, а „ГЕРБ-СДС“ и „ВЪЗРАЖДАНЕ“ са с близки резултати – съответно 6.29% и 6.15%. Това показва по-равномерно разпределение на вота извън първите две позиции в сравнение с някои европейски държави. Прави впечатление изключително слабият резултат на „ДПС“ (0.26%) и „АПС“ (0.06%), което рязко контрастира с доминиращото им присъствие в Турция. Това още веднъж подчертава колко различен е профилът на българските общности в различните части на света. Като цяло вотът в САЩ се характеризира с ясна подкрепа за реформаторски и проевропейски формации, но и с по-голямо разнообразие в средния сегмент, което го прави един от по-балансираните като структура извън България.
Вотът на българите в Русия е с много малък обем, но въпреки това представлява интерес, тъй като страната има исторически и политически връзки с България. Общият брой на гласувалите е под 500 души, което означава, че резултатите трябва да се разглеждат по-скоро като ориентир, отколкото като представителна извадка. На първо място се нарежда „ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ“ с 42.72%, което я поставя в силна позиция дори и при този ограничен вот. След нея се нарежда „ВЪЗРАЖДАНЕ“ с 27.21% – значително по-висок резултат в сравнение с повечето западни държави. Третата позиция е за коалицията „ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА – ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ“ със 7.64%, следвана от „БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“ с 5.97% и „ПП ВЕЛИЧИЕ“ с 4.77%. Прави впечатление, че „ДПС“ няма нито един глас, а „ГЕРБ-СДС“ остава с ограничен резултат от 2.15%. Като цяло вотът в Русия се отличава с по-различна структура спрямо останалите държави – с по-силно присъствие на партии като „ВЪЗРАЖДАНЕ“ и по-слабо участие на други традиционни формации, което го прави интересен, макар и ограничен по обем, поглед върху нагласите на българите в тази страна.
Гласуването на българите в чужбина на парламентарните избори през 2026 г. ясно показва една многоцветна и динамична картина, в която се преплитат различни политически нагласи в зависимост от държавата и профила на общностите. В Западна Европа и САЩ доминират проевропейски и реформаторски формации, като често се наблюдава конкуренция между първите две сили и сравнително фрагментиран вот след тях. В същото време в страни като Турция моделът остава силно концентриран около конкретни партии, докато в Русия резултатите, макар и с ограничен обем, показват по-различни политически предпочитания.
Общото между всички държави обаче е високата активност и желанието на българите зад граница да участват в политическия живот на страната, въпреки организационните затруднения. Това е ясен сигнал, че диаспората продължава да бъде важен фактор в изборния процес. Предизвикателството пред институциите остава същото – да адаптират организацията на изборите към реалния мащаб на този интерес, така че всеки желаещ да може безпроблемно да упражни правото си на глас.