Гласуването на българите в чужбина отново премина при висока активност, като Европа логично се очерта като водещ център на вота. Сънародниците ни имаха възможност да гласуват в общо 493 секции в 55 държави, като най-голямата концентрация на секции беше именно на европейска територия.
Екипът на BGInfos се постара да анализира резултатите от гласуването в големите градове на Германия, където живее значителна част от българската общност и където традиционно се отчита най-висока избирателна активност.
В Берлин бяха разкрити пет избирателни секции, а гласувалите достигат около 3500 души – най-високият резултат сред всички градове. Тук се вижда и една от най-интересните картини – реална конкуренция между първите две политически сили. ПП–ДБ излиза напред с 1340 гласа, но „Прогресивна България“ е непосредствено след нея с 1200. Разликата е сравнително малка, което прави столицата едно от местата с най-оспорван вот. По-назад остават „Величие“ (200), „Възраждане“ (140), ГЕРБ-СДС (110) и БСП (60).
Подобно висока активност има и в Мюнхен, където над 3600 българи са упражнили правото си на глас. Тук съревнованието е още по-близко – ПП–ДБ събира 1260 гласа, а „Прогресивна България“ – 1240. Разликата е минимална. Веднага след тях се нареждат „Величие“ (250) и ГЕРБ-СДС (240), което показва по-силно присъствие на повече партии в сравнение с други градове. „Възраждане“ остава с 160 гласа.
Във Франкфурт на Майн картината вече е по-категорична. При 2058 гласували „Прогресивна България“ излиза ясно напред със 790 гласа, следвана от ПП–ДБ с 617. След тях разликата рязко нараства – ГЕРБ-СДС (99), „Възраждане“ (90) и „Величие“ (79) остават значително назад. Това е един от градовете, в които водещата сила има отчетливо предимство.
Сходна тенденция се вижда и в Хамбург, където над 2200 души са гласували. „Прогресивна България“ отново води убедително с 628 гласа, а ПП–ДБ остава втора с 284. Интересното тук е по-силното представяне на „ПП МЕЧ“ (99), както и сравнително равномерното разпределение след първите две позиции – ГЕРБ-СДС (79), „Величие“ (69) и „Възраждане“ (67).
В Нюрнберг при 1271 гласували също се вижда ясно изразен лидер. „Прогресивна България“ събира 602 гласа, което е повече от двойно спрямо ПП–ДБ (276). След тях резултатите са значително по-ниски – „Величие“ (72), „Възраждане“ (68) и ГЕРБ-СДС (56).
В Щутгарт над 1200 души са гласували, като „Прогресивна България“ отново води с 491 гласа, следвана от ПП–ДБ с 303. Тук прави впечатление по-равномерното разпределение след това – „Величие“ (84) и „Възраждане“ (78) са много близо, а ГЕРБ-СДС събира 57 гласа.
Подобна картина има и в Кьолн, където 1193 души са гласували. „Прогресивна България“ е първа с 467 гласа, а ПП–ДБ е втора с 379. Разликата е осезаема, но не толкова голяма, колкото в други градове. След тях се нареждат „Възраждане“ (64), „Величие“ (62) и ГЕРБ-СДС (39).
В Дуисбург гласуването премина при много висока активност – общо 639 българи са упражнили правото си на вот, като огромната част от тях са се вписали директно в изборния ден. Резултатите показват, че „Прогресивна България“ събира 365 гласа и излиза убедително на първо място с голяма преднина. На второ място се нарежда ПП–ДБ с 68 гласа, но с чувствителна дистанция от първата сила. След тях се подреждат „Алианс за права и свободи – АПС“ с 45 гласа и „Величие“ с 38 гласа, докато ПП МЕЧ събира 29 гласа, а „Възраждане“ – 20. ГЕРБ-СДС остава с ограничен резултат от 8 гласа.
В Дортмунд гласуването се извърши в две секции, като в едната се комбинират хартиен и машинен вот, а в другата – само хартиени бюлетини. Общият брой на гласувалите достига 673 души, като и тук ясно се вижда, че голяма част от избирателите са се вписали в изборния ден. В първата секция, където има и машинно гласуване, от общо 379 гласували само 85 са дали вот на хартия, докато 294 са избрали машината. При хартиените бюлетини води „Прогресивна България“ с 45 гласа, следвана от ПП „МЕЧ“ с 10 и ПП–ДБ със 7 гласа. При машинния вот разликата става още по-ясна – „Прогресивна България“ получава 139 гласа, а ПП–ДБ е втора сила с 57. След тях се нареждат „Възраждане“ и ПП „Величие“ с по 22 гласа. Във втората секция, където гласуването е изцяло с хартиени бюлетини, отново се наблюдава сходна картина. „Прогресивна България“ е категоричен победител със 143 гласа, следвана от ПП „Величие“ с 33 и коалицията ПП–ДБ с 22 гласа. ПП „МЕЧ“ също има сравнително стабилен резултат с 21 гласа.
В Дюселдорф (1123 гласували) тенденцията се запазва – „Прогресивна България“ има 421 гласа, ПП–ДБ – 327. По-интересното тук е силното присъствие на „ПП МЕЧ“ (66), което я поставя сред по-забележимите формации в града, наред с „Величие“ (65) и „Възраждане“ (57).
В Лайпциг са гласували 484 души. „Прогресивна България“ събира 213 гласа, ПП–ДБ – 105, следвани от „Величие“ (43) и „Възраждане“ (28). Останалите партии остават с по-ограничено влияние.
В Дрезден при 389 гласували резултатите са много сходни – „Прогресивна България“ води със 162 гласа, ПП–ДБ има 96, а „Възраждане“ (28) и „Величие“ (25) оформят следващата група.
В Касел гласуването е проведено както с хартиени, така и с машинни бюлетини, като общо 593 души са упражнили правото си на вот. Прави впечатление, че цели 519 от тях са се вписали в изборния ден, което отново показва типичната висока активност чрез дописване в чужбина. При хартиените бюлетини най-много гласове получава „Прогресивна България“ със 123, следвана от „Величие“ с 22 и ГЕРБ-СДС с 19. След тях се нареждат ПП МЕЧ с 9 гласа, ПП–ДБ с 8 и „Възраждане“ със 7. При машинното гласуване отново води „Прогресивна България“ с 198 гласа, като значителна преднина има и пред втория – ПП–ДБ с 49 гласа. Следват „Величие“ с 27, ПП МЕЧ и „Възраждане“ с по 23 гласа, както и „Сияние“ с 12.
В Саарбрюкен вотът е преминал изцяло с хартиени бюлетини, като до урните са отишли 639 български граждани. Впечатление прави, че 566 от тях са се вписали в изборния ден, което показва сериозна активност и мобилизация на място. Разпределението на гласовете поставя на първо място „Прогресивна България“ с 302 гласа, следвана от коалицията ПП–ДБ със 104. След тях се нареждат „Величие“ с 45 гласа и ПП МЕЧ с 32, а „Възраждане“ събира 26 гласа. ГЕРБ-СДС получава 23 гласа, докато останалите формации остават с по-ограничена подкрепа.
В Манхайм гласуването се проведе в две секции – една със смесен вот и една изцяло с хартиени бюлетини. Общо са гласували 938 души, като по-голямата част от тях са се вписали в изборния ден.В секцията с машинно гласуване (463 гласували) ясно се вижда предпочитание към машините – 364 гласа срещу 99 хартиени. Там „Прогресивна България“ е първа сила с общо 205 гласа, следвана от ПП–ДБ със 116. Във втората, изцяло хартиена секция (475 гласували), резултатът е още по-категоричен – „Прогресивна България“ събира 269 гласа и излиза убедително напред, докато останалите партии остават значително назад. Общата картина за Манхайм – „Прогресивна България“ води убедително с 474 гласа, следвана от ПП–ДБ (144), „Величие“ (75) и ПП МЕЧ (51), като тенденцията е напълно сходна с тази в останалите големи градове в Германия.
В Карлсруе гласуването се проведе в две секции, като и в двете беше смесено – с хартиени бюлетини и машинно гласуване. Общо 1001 българи са упражнили правото си на вот, като отново ясно се вижда характерната тенденция – огромна част от тях са се вписали в изборния ден. И в двете секции машинният вот е по-силно предпочитан – общо 575 гласа срещу 426 хартиени, което показва ясно доверие към този начин на гласуване. Резултатите очертават категоричен лидер – „Прогресивна България“ събира общо 409 гласа и е първа сила с голяма преднина. На второ място се нарежда ПП–ДБ с 283 гласа, като прави впечатление, че по-голямата част от подкрепата ѝ идва от машинния вот. След тях се оформя по-плътна група – ГЕРБ-СДС (55 гласа), „Величие“ (57) и „Възраждане“ (45), които са сравнително близо един до друг. ПП МЕЧ също има видимо присъствие с 43 гласа, докато останалите партии остават с ограничена подкрепа.
В Дармщат гласуването е проведено изцяло с хартиени бюлетини, като общо 455 българи са дали своя вот. От тях 412 души са се вписали в изборния ден. Най-много гласове събира „Прогресивна България“ със 173, следвана от коалицията ПП–ДБ със 116 гласа. На следващите позиции се нареждат „Възраждане“ с 33 гласа и ПП МЕЧ с 24, а „Величие“ получава 21 гласа. ГЕРБ-СДС събира 19 гласа, като останалите партии остават с по-ниски резултати.
В Аугсбург активността е висока – 649 гласували, като повечето отново са се вписали в изборния ден. Машинният вот доминира с 398 гласа срещу 246 хартиени. Резултатите са категорични – „Прогресивна България“ печели убедително с общо 316 гласа, следвана от ПП–ДБ с 96. За третото място има почти равенство между „Възраждане“ и „Величие“ с по 45 гласа. По-назад остават ПП МЕЧ (33 гласа) и ГЕРБ-СДС (23 гласа), докато останалите партии са с по-ограничена подкрепа.
В Оснабрюк гласуването премина при добра активност – 454 българи са упражнили правото си на вот, като огромната част от тях отново са се вписали в изборния ден. Тук гласуването е изцяло с хартиени бюлетини, което отличава секцията от много други в Германия. Резултатите са категорични – „Прогресивна България“ печели убедително с 240 гласа, което е повече от половината от всички действителни гласове. На второ място се нарежда „Величие“ с 44 гласа, следвана от ПП–ДБ с 36 гласа. Близки резултати имат „Възраждане“ (30 гласа) и ПП МЕЧ (29 гласа), които се конкурират за следващите позиции, докато ГЕРБ-СДС остава с 24 гласа.
В Меминген 371 българи са упражнили правото си на вот, като и тук по-голямата част са се вписали в изборния ден. Секцията е изцяло с хартиени бюлетини. „Прогресивна България“ печели убедително с 176 гласа и отново е ясно изразен лидер. На второ място се нарежда ПП–ДБ с 61 гласа, следвана от ПП МЕЧ с 34 гласа. „Възраждане“ и „Величие“ са с по 20 гласа и заемат следващите позиции, а ГЕРБ-СДС остава с 12 гласа.
В Ноймаркт гласуването е проведено изцяло с хартиени бюлетини, като активността е висока – от предварително записани 43 избиратели, още 280 са дописани в изборния ден, а общо гласувалите достигат 321 души. От тях 14 бюлетини са недействителни, а 7 са „Не подкрепям никого“, което оставя 300 действителни гласа. Резултатите показват ясно изразен лидер – „Прогресивна България“ със 163 гласа, следвана от ПП–ДБ с 33. По-назад се нареждат ГЕРБ-СДС с 23 гласа, „Възраждане“ с 22 и ПП МЕЧ с 15, докато ПП „Величие“ и „Сияние“ имат по 9 гласа.
В Гелзенкирхен – 198 българи са упражнили правото си на вот, като и тук голяма част са се вписали в изборния ден. Вотът е изцяло с хартиени бюлетини. „Прогресивна България“ печели със 102 гласа и има повече от двойна преднина пред останалите. На второ място се нарежда ПП–ДБ с 22 гласа, следвана от АПС с 15 и „Величие“ с 12 гласа. ПП МЕЧ събира 10 гласа, докато останалите партии са с единични резултати.
Във Вюрцбург вотът е проведен изцяло с хартиени бюлетини, като общият брой на гласувалите достига 447 души. От тях 286 са се вписали директно в изборния ден, което показва сериозно участие на място извън предварителните списъци. По резултати най-силно представяне има „Прогресивна България“ с 242 гласа, следвана от коалицията ПП–ДБ с 57. На следващите позиции се нареждат „Величие“ с 42 гласа и „Възраждане“ с 25, а ГЕРБ-СДС получава 17 гласа. ПП МЕЧ събира 13 гласа, докато останалите партии остават с по-ограничена подкрепа.
В Бремен гласуването се проведе в две секции, като общо 1026 българи са упражнили правото си на вот. Прави впечатление, че голяма част от избирателите са се вписали в самия изборен ден, като във втората секция всички гласували са били дописани на място. Разпределението на гласовете показва ясно изразен фаворит. „Прогресивна България“ събира общо 555 гласа (265 + 290) и заема убедително първото място. След нея остава ПП–ДБ със 121 гласа (83 + 38), но с видима разлика спрямо лидера. В следващата група се нареждат ПП МЕЧ с 60 гласа, „Величие“ с 45 и „Възраждане“ с 44 гласа, които са сравнително близки помежду си. ГЕРБ-СДС остава с по-ограничен резултат – общо 24 гласа.
В Майнц гласуването премина при много висока активност – 934 българи са упражнили правото си на вот, като почти всички са се вписали в изборния ден. Вотът е балансиран между хартиени (517) и машинни (417) бюлетини. Резултатите са „Прогресивна България“ печели убедително с общо 472 гласа и доминира и при двата вида гласуване. На второ място се нарежда ПП–ДБ със 154 гласа, като при тях ясно се вижда по-силно представяне при машинния вот. Следват „Величие“ (55 гласа), ГЕРБ-СДС (44) и ПП МЕЧ (49), а „Възраждане“ остава с 39 гласа.
В Хановер бяха разкрити две избирателни секции, като общо 908 българи са упражнили правото си на вот. И тук прави впечатление високият брой хора, които са се вписали в изборния ден, което отново показва силна активност на място. Резултатите очертават ясна картина. „Прогресивна България“ е убедителен победител с общо 431 гласа (262 + 169) и значителна преднина пред останалите. На второ място се нарежда ПП–ДБ с 129 гласа (64 + 65), като запазва стабилно присъствие, но остава далеч зад първата сила. След тях се подреждат „Величие“ с 68 гласа и ПП МЕЧ с 52 гласа, а „Възраждане“ събира 50 гласа. ГЕРБ-СДС остава с по-ограничена подкрепа – общо 28 гласа.
В Ройтлинген гласуването се извърши с хартиени бюлетини, като общо 522 български граждани са упражнили правото си на вот. От тях 433 са се вписали в изборния ден, което показва отново силна активност извън предварителните списъци. Резултатите в секцията са ясно изразени, като „Прогресивна България“ получава най-сериозна подкрепа с 250 гласа. На второ място се нарежда коалицията ПП–ДБ с 87 гласа. След тях се подреждат ПП „Величие“ с 35 гласа и „Възраждане“ с 34, следвани от ПП МЕЧ с 29 гласа и ГЕРБ-СДС с 20.
В Хайделберг гласуването се извърши както с хартиени бюлетини, така и чрез машинен вот, като общият брой на гласувалите достига 682 души. Прави впечатление, че 536 избиратели са се вписали в изборния ден, което отново показва висока активност извън предварителните списъци. При хартиените бюлетини най-силно представяне има „Прогресивна България“ със 113 гласа, следвана от коалицията ПП–ДБ с 47 гласа. След тях се нареждат ПП „Величие“ с 29 гласа и ГЕРБ-СДС с 16, докато останалите формации получават значително по-ограничена подкрепа. При машинното гласуване разпределението е още по-ясно изразено. Коалицията ПП–ДБ води убедително с 200 гласа, следвана от „Прогресивна България“ със 121 гласа. По-назад остават ГЕРБ-СДС със 17 гласа, „Сияние“ с 15 и „Възраждане“ с 11 гласа.
В Равенсбург гласуването се извърши с хартиени бюлетини, като общо 239 българи са дали своя вот. От тях 182 са се вписали в изборния ден, което отново показва силно участие на хора извън предварителните списъци. Резултатите в тази секция ясно открояват „Прогресивна България“ като водеща сила със 106 гласа – значителна преднина пред останалите. На второ място се нарежда коалицията ПП–ДБ с 35 гласа, следвана от ПП „Величие“ с 21 и „Възраждане“ с 20 гласа. По-назад остават ПП „МЕЧ“ с 14 гласа и ГЕРБ-СДС с 9, докато останалите формации получават единична или ограничена подкрепа.
При 100% обработени протоколи „Прогресивна България“ се утвърждава като безспорен победител сред българите в Германия с 16 398 гласа или 45.43%. Това означава, че почти всеки втори глас е за тази формация – резултат, който обяснява силното ѝ присъствие във всички големи градове.
На второ място се нарежда коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ с 8 509 гласа (23.57%). Макар да остава значително зад първата сила, тя запазва стабилна подкрепа, особено в големите градове като Берлин и Мюнхен, където конкуренцията беше най-осезаема.
Третата позиция е за „Величие“ с 2 433 гласа (6.74%), което показва, че партията успява да се утвърди като трета сила сред българите в Германия. Малко след нея се нарежда „Възраждане“ с 1 950 гласа (5.40%), а ПП МЕЧ също има видимо присъствие с 1 726 гласа (4.78%).
ГЕРБ-СДС събира 1 581 гласа (4.38%), което е по-скоро умерен резултат в сравнение с други държави. „Сияние“ достига 875 гласа (2.42%), а останалите партии остават с под 1% подкрепа.
Прави впечатление и сравнително ниският брой на гласовете „Не подкрепям никого“ – 426, което показва, че повечето избиратели са направили ясен политически избор.
В обобщение, данните от цяла Германия напълно потвърждават тенденциите, наблюдавани на местно ниво – ясно изразен лидер с почти двойна преднина пред втория, стабилно второ място за ПП–ДБ и значително по-слабо представяне на всички останали формации. Това очертава сравнително еднопосочен вот сред българската общност в страната.