Когато човек пристигне в Стокхолм, има едно усещане, което трудно може да се обясни само със снимки или туристически клипове. Градът е спокоен, чист и някак по-тих от повечето европейски столици. Хората се движат пеша, карат велосипеди, спортуват навън дори през студените месеци, а кафенетата са пълни с хора, които сякаш не бързат за никъде.
Но има и още нещо, което прави впечатление почти веднага – пушачите са изненадващо малко.
За човек от България или Южна Европа това изглежда необичайно. В много европейски държави цигарата все още е част от ежедневния пейзаж – пред ресторантите, по терасите на кафенетата, на спирките или пред офис сградите. В Швеция обаче човек може да прекара дълго време навън, без почти да види някой да пуши.
Днес едва около 5% от шведите пушат цигари – най-ниското ниво в Европейския съюз. Заради това страната все по-често е определяна като първото „общество без дим“ в Европа. Любопитното е, че Швеция стига дотам по малко по-различен начин от останалите държави.
Разбира се, тук също има високи данъци върху цигарите, ограничения за пушене и здравни кампании. Но паралелно с това в страната постепенно се налагат различни бездимни алтернативи. Най-известният пример е шведският снус – малки пакетчета тютюн, които се поставят под устната и са част от местната култура от повече от сто години. По-късно се появяват и никотиновите паучове, които приличат на снус, но не съдържат тютюн.
Така в Швеция постепенно започва да се оформя различен модел – никотинът не изчезва напълно от ежедневието, но цигареният дим става все по-рядка гледка.
Именно това поставя Швеция в центъра на един от най-големите съвременни дебати около пушенето и общественото здраве. Все повече експерти започват да говорят за т.нар. „намаляване на вредата“. Идеята е, че макар най-добрият вариант винаги да остава пълният отказ от никотин, има значение дали човек използва горяща цигара или бездимна алтернатива.
Основният проблем при традиционните цигари е самото горене. При него се образуват хиляди химични вещества, част от които са токсични и канцерогенни. Именно затова през последните години някои здравни регулатори започват да разглеждат различните никотинови продукти по различен начин.
Дори FDA в САЩ вече направи разграничение между цигарите и определени бездимни алтернативи. Миналата година американската агенция разреши продажбата на някои никотинови паучове след оценка на научните данни за техния профил на риск. Това не означава, че продуктите се считат за безопасни, а че глобалният разговор около пушенето започва постепенно да се променя.
Шведският модел междувременно продължава да привлича внимание. Според данни на Европейската комисия страната отчита и едни от най-ниските нива на заболявания, свързани с тютюнопушенето, сред мъжете в Европа. Именно затова Швеция все по-често се дава като пример в дискусиите за бъдещето на анти-тютюневите политики.
Темата обаче остава спорна. Част от здравните организации предупреждават, че никотиновите продукти също създават зависимост и не трябва да се възприемат като безрискови. Специалистите подчертават, че те не са предназначени за хора, които никога не са пушили, както и за млади хора.
Въпреки това Швеция вече изглежда като място, където цигареният дим постепенно изчезва от ежедневието. И може би именно затова толкова много хора, които посещават страната за първи път, усещат разликата още в първите часове след кацането си.