Германия може да е на прага на една от най-големите пенсионни реформи през последните десетилетия. Експертната пенсионна комисия представи общо 33 предложения, които засягат пенсионната възраст, размера на пенсиите, вдовишките пенсии, Minijob, самостоятелно заетите лица и дори създаването на нова държавна капиталова пенсия.
Засега това не са приети закони, а препоръки към правителството на канцлера Фридрих Мерц. Част от тях обаче вече предизвикват сериозни дискусии в Германия, защото могат да засегнат милиони работещи и пенсионери.
Какво предлага комисията
1. Пенсиите да осигуряват поне 70% от последния нетен доход след данъци.
Комисията предлага за ориентир да се използва показател, според който пенсионерът да запазва поне 70% от дохода, с който е разполагал преди пенсиониране.
2. Да се въведе нов показател за бъдещите пенсии.
Гражданите ще могат по-лесно да виждат каква част от последната им заплата ще бъде заменена от пенсията и другите форми на пенсионно осигуряване.
3. По-добро проследяване на пенсионните спестявания.
Държавата иска да събира по-точни данни за това доколко хората са финансово подготвени за старините си.
4. Разширяване на дигиталната пенсионна справка.
Всеки ще може по-лесно да проверява на едно място очакваната държавна, фирмена и частна пенсия.
5. Пенсионната възраст да се обвърже с продължителността на живота.
След 2031 г. възрастта за пенсиониране може постепенно да се увеличава. При сегашните прогнози тя би достигнала 67 години и 6 месеца до 2041 г.
6. Край на пенсията на 63 години без удръжки.
Предлага се да отпадне възможността за пенсиониране без намаление на пенсията за хората с много дълъг осигурителен стаж.
7. Само стажът да не е достатъчен за ранна пенсия.
Комисията не подкрепя идея човек да може да се пенсионира по-рано единствено заради броя години, през които е плащал осигуровки.
8. Ранната пенсия да започва от 64 години вместо от 63.
Това ще засегне хората с дълъг осигурителен стаж, които планират по-ранно пенсиониране.
9. Да останат удръжките и бонусите при пенсиониране.
Който се пенсионира по-рано, ще получава по-ниска пенсия, а който работи по-дълго – по-висока.
10. Здравни проверки след 45-годишна възраст.
Целта е здравословните проблеми да се откриват по-рано и хората да могат да останат по-дълго активни на пазара на труда.
11. Преглед на вдовишките пенсии.
Ще се анализира дали сегашната система отговаря на промените в обществото и съвременните семейни модели.
12. По-силен акцент върху рехабилитацията.
Идеята е повече хора да запазят работоспособността си и да не напускат преждевременно трудовия пазар.
13. По-късно начало на Altersteilzeit.
Минималната възраст за ползване на Altersteilzeit да се повиши от 55 на 58 години.
Промени в начина на изчисляване на пенсиите
14. Пенсиите да продължат да следват ръста на заплатите.
В същото време демографските промени ще оказват по-голямо влияние върху бъдещите увеличения.
15. Защита за хората, които скоро ще се пенсионират.
Предвиждат се компенсации за поколенията, които няма да имат достатъчно време да натрупат средства по новата капиталова система.
16. Запазване на сегашния принцип за осигурителните вноски.
Осигуровките ще продължат да се изчисляват върху трудовите доходи по досегашния модел.
17. По-голяма прозрачност за държавното финансиране.
По-ясно ще се показва кои пенсионни разходи се покриват от бюджета и кои от осигуровките.
18. По-активна борба с бедността сред пенсионерите.
Държавата трябва по-лесно да достига до възрастните хора, които имат право на социална помощ, но не я получават.
19. По-голяма защита за хората, плащали осигуровки.
Те трябва да разполагат с по-висок доход в старини от хората, които никога не са внасяли осигуровки.
20. Край на принудителното ранно пенсиониране от Jobcenter.
Дългосрочно безработните повече няма да бъдат насочвани към ранна пенсия с намалени плащания.
Кои нови групи може да започнат да плащат осигуровки
21. Създаване на обща система за всички работещи.
Дългосрочната цел е в пенсионната система да участват не само служителите, но и самостоятелно заетите лица, държавните служители, депутатите и ръководителите на големи компании.
22. Задължително осигуряване за новите самостоятелно заети лица.
Всеки, който започне самостоятелна дейност в бъдеще, може автоматично да бъде включван в държавната пенсионна система.
23. Реформите да важат и за държавните служители.
Комисията предлага бъдещите пенсионни промени постепенно да се отразяват и върху Beamte.
24. Депутатите да плащат пенсионни осигуровки.
Членовете на Бундестага и провинциалните парламенти също да бъдат включени в държавната система.
25. Осигуровки и за ръководителите на големи компании.
Предложението засяга членовете на управителни съвети на акционерни дружества.
26. Край на специалния статут на Minijob.
Комисията предлага всички работещи на Minijob да плащат пенсионни осигуровки, като изключение да има само за учениците.
Нова капиталова пенсия по шведски модел
27. По-голяма роля на инвестициите в пенсионната система.
Част от бъдещите пенсии да се финансират чрез инвестиции на капиталовите пазари.
28. Въвеждане на държавна капиталова пенсия.
Работодатели и служители да внасят допълнителни 2%, които да се инвестират чрез специален държавен фонд.
29. По-широко разпространение на фирмените пенсии.
Целта е повече работещи да получават допълнителна Betriebsrente.
30. По-малко бюрокрация при фирмените пенсии.
Системата трябва да стане по-лесна и по-достъпна както за работодателите, така и за служителите.
31. Свързване на Frühstart-Rente с новата капиталова пенсия.
Идеята е спестяването за пенсия да започва възможно най-рано.
32. По-строг контрол върху частните пенсионни продукти.
Ще се следят по-внимателно доходността, таксите и ефективността на различните пенсионни схеми.
33. Модернизиране на Deutsche Rentenversicherung.
Пенсионната институция трябва да стане по-бърза, по-дигитална и по-удобна за гражданите.
Какво следва
Засега 33-те точки са само предложения на експертната комисия и няма решение кои от тях ще бъдат реализирани. Въпреки това те дават ясна представа накъде може да се насочи германската пенсионна система през следващите години – по-късно пенсиониране, по-широк кръг осигуряващи се лица и по-голяма роля на капиталовите инвестиции при финансирането на бъдещите пенсии.
Ако поне част от предложенията бъдат приети, те ще засегнат милиони хора в Германия, включително и много българи, които живеят и работят във Федералната република.