Домашното обучение отново влиза в политическия дебат в Германия. Преди провинциалните избори в Саксония-Анхалт AfD настоява сегашното задължение децата да посещават училище да бъде заменено със задължение за образование. Като пример партията посочва съседна Австрия, където родителите могат законно да обучават децата си у дома.
Но австрийският модел не означава, че семействата могат просто да извадят детето от училище и сами да решават какво и дали да учи. Системата включва задължителни проверки, годишни изпити и възможност домашното обучение да бъде прекратено, ако детето не покрива необходимото образователно ниво, съобщава Tagesschau.
Как работи домашното обучение в Австрия
В Австрия домашното обучение, известно като „häuslicher Unterricht“, е разрешено от повече от 150 години. Правото е заложено още през 1867 г. Първоначално възможността е била предназначена основно за заможни семейства, които са наемали частни учители за децата си.
Днес ситуацията е различна. Родителите могат сами да организират обучението, но трябва да осигурят необходимите учебни материали и да се погрижат детето да усвои предвиденото за съответния клас съдържание. В края на учебната година идва най-важната проверка – т.нар. Externistenprüfung, външен изпит, на който се проверяват знанията по материала за цялата година.
Ако детето не издържи изпита, трябва да повтори годината. При определени обстоятелства властите могат и да забранят продължаването на домашното обучение.
Около 4000 деца учат у дома
По данни, цитирани от Tagesschau, в Австрия за домашно обучение последно са били регистрирани около 4000 деца. Интересното е, че приблизително една четвърт прекратяват този начин на обучение още в рамките на учебната година.
И годишният изпит се оказва сериозно препятствие. Около едно на всеки пет деца не успява да го издържи или изобщо не се явява. Това показва, че свободата да се учи извън училище върви и със сериозна отговорност за родителите и учениците.
Особено трудно е за семейства, в които и двамата родители работят. При по-малките деца практически е необходимо възрастен да отделя значителна част от деня, за да организира и подпомага обучението.
За някои деца моделът може да има предимства
Образователният изследовател Барбара Шулте от Виенския университет посочва, че домашното обучение може да бъде разумна алтернатива в определени случаи. Сред тях са деца, станали жертва на тормоз, както и ученици със специфични потребности, например тежка форма на ADHD или аутизъм.
Едно от децата, представени в репортажа на ARD, е Джемайма. Семейството ѝ се е преместило от Германия в Австрия, като възможността за домашно обучение е била една от причините. Момичето разказва, че харесва възможността само да организира деня си и да учи със собствено темпо. Според нея липсата на съученици не е проблем, защото общува с други деца в свободното си време, посещава хор и ходи на езда. Годишния си външен изпит тя е издържала успешно.
Критиците предупреждават за липсата на социална среда
Именно контактът с други деца обаче е един от основните аргументи срещу домашното обучение. Според Шулте децата се развиват в общност и училището не е само място за усвояване на математика, езици или природни науки. Там те създават приятелства, попадат в конфликти, научават се да общуват с различни хора и постепенно изграждат социални умения.
Изследователката обръща внимание и на промяна в мотивите на част от родителите. Наред с практическите причини и индивидуалните потребности на децата все по-често се срещало принципно недоверие към училището като институция.
Сред мотивите тя посочва несъгласие със сексуалното образование, религиозни убеждения или твърдения, че в училищата се преподавала „джендър идеология“. Според нея подобни настроения се използват и от деснопопулистки политически партии.
AfD иска подобен модел и в Германия
Темата придобива особена политическа тежест непосредствено преди изборите в Саксония-Анхалт. Едно от исканията на AfD е Германия да премине от Schulpflicht към Bildungspflicht – тоест от задължително посещаване на училище към задължение детето да получава образование, независимо дали това става в училище или у дома.
Австрийският пример показва как би могла да изглежда подобна система, но и че домашното обучение далеч не означава липса на държавен контрол. Родителите получават повече свобода да определят къде и как да учат децата им, докато държавата проверява резултатите чрез задължителни изпити.
Дебатът всъщност поставя по-голям въпрос пред Германия – трябва ли родителите да получат правото сами да решават дали детето им да посещава училище, или присъствието в класната стая е важна част от образованието и социалното развитие, която не може да бъде заменена само с успешно положен изпит?