Германското правителство подготвя мащабен план срещу злоупотребите със социални помощи. Документът съдържа 37 мерки и предвижда повече проверки, по-добър обмен на данни между институциите и използване на изкуствен интелект за откриване на подозрителни случаи. Специално внимание се отделя и на злоупотребите, свързани със свободното движение на граждани в Европейския съюз.
Темата засяга пряко и България. Tagesschau посочва, че градове в Рурската област като Дуисбург и Гелзенкирхен от години съобщават за случаи, при които цели семейства от България и Румъния са регистрирани в Германия и получават социални плащания като детски и жилищни помощи, а при последващи проверки се установява, че част от тях вече не живеят на посочения адрес. Властите свързват част от тези случаи с организирани структури, които използват хора в затруднено положение за печалба.
България и Румъния са споменати конкретно
Проблемът, който германското правителство иска да ограничи, не е насочен срещу гражданите на определена държава като цяло. Акцентът е върху конкретни схеми за злоупотреба със социалната система и върху организаторите зад тях.
Според информацията на ARD особено засегнати са някои градове в Рурската област. Дуисбург и Гелзенкирхен от години настояват федералното правителство да им предостави повече инструменти за действие. Като част от проблема те посочват случаи с граждани и семейства от България и Румъния.
Схемите могат да включват регистриране на хора на определен адрес, фиктивна или минимална заетост и последващо кандидатстване за различни социални плащания. При проверки в някои случаи се установява, че регистрираните лица отдавна вече не живеят там.
Организирани групи печелят от хора в бедност
Зад част от злоупотребите германските власти виждат професионално организирани групи. Според описания от общините модел хора от Източна Европа се довеждат организирано в Германия, настаняват се в евтини и често силно занемарени жилища и се регистрират във фиктивни или минимални трудови отношения.
След това се подават заявления за социални помощи. Така печелят не само организаторите на схемите, но в някои случаи и собственици на имоти, които получават високи наеми, покривани от социалната система.
Министърът на труда Бербел Бас подчертава именно тази страна на проблема. Според нея свободното движение в ЕС не трябва да бъде използвано за експлоатация на хора и за организирани злоупотреби.
Германия иска да проверява по-лесно кой действително има право на помощи
Една от основните промени трябва да бъде значително по-добрият обмен на информация между Jobcenter и останалите институции. В момента служители на центровете по заетостта многократно се оплакват, че ограниченията при обмена на данни затрудняват разкриването на измами.
Чрез автоматично сравняване на информацията властите например ще могат по-лесно да установяват недекларирана работа на Minijob или други несъответствия между декларираните обстоятелства и реалното положение на получателя на помощ.
За тази цел идентификационният номер трябва да присъства в регистрите, свързани със социалните плащания, а общинските Jobcenter да бъдат задължени да участват в обмена на данни.
Изкуствен интелект ще търси подозрителни случаи
Нов елемент е използването на изкуствен интелект. Правителството иска специални системи да анализират данните и да откриват модели, които могат да показват злоупотреба.
В документа се говори за „сигурни, надеждни и недискриминационни“ системи за анализ, базирани на изкуствен интелект. Целта е проверяващите органи по-бързо да откриват случаи, при които информацията от различни регистри не съвпада.
Това не означава автоматично, че компютърна система ще решава кой има право на социални помощи. Според представения план технологията трябва да подпомага властите при идентифицирането на случаи, които изискват допълнителна проверка.
По-сериозни мерки срещу фиктивната работа
Правителството иска да ограничи и схема, при която граждани на други държави от ЕС са регистрирани на работа за минимален брой часове или във фиктивни трудови отношения, след което на тази основа претендират за социални плащания.
Германия не може просто да ограничи свободното движение на български, румънски или други граждани на ЕС. Свободното движение и правото на работа са основни права в Европейския съюз. Правителството обаче иска законодателни промени, с които по-лесно да бъдат разкривани фиктивните трудови отношения и организираните структури зад тях.
Самата Бербел Бас поставя акцента и върху експлоатацията на засегнатите хора, а не само върху финансовите щети за държавата.
Работодателите също ще носят по-голяма отговорност
Планът не е насочен единствено към получателите на помощи. Работодатели, които използват недеклариран труд, трябва да бъдат привличани по-лесно към отговорност.
Това е част от по-широката политика на Министерството на труда. Още през май Бас заяви, че борбата със злоупотребите не може да бъде оставена само на Jobcenter, защото засяга едновременно трудовото право, незаконната заетост, регистрацията на адреси, имиграционните служби и жилищното законодателство.
Натиск и върху собствениците на занемарени имоти
Особено внимание получават т.нар. Schrottimmobilien – силно занемарени или пренаселени жилищни сгради. Според властите те често са част от схемите, при които уязвими хора се настаняват при лоши условия, докато чрез социалните плащания се покриват прекомерно високи наеми.
Предвиждат се промени в строителното законодателство, които да позволят на общинските служители по-лесен достъп до подозрителни сгради. Обсъждат се и ограничени възможности за отчуждаване, когато собствениците системно отказват да приведат имотите си в необходимото състояние. Регистрационните правила също трябва да бъдат прецизирани, за да се противодейства на фиктивното регистриране и пренаселването.
Издирвани с изпълнима заповед за арест може да останат без Grundsicherung
Сред 37-те мерки има и друга съществена промяна. Хора, които се издирват с подлежаща на изпълнение заповед за арест, трябва да могат да загубят правото си на основно социално подпомагане (Grundsicherung).
Това е част от по-широкото затягане на правилата за социално подпомагане. От 1 юли 2026 г. в Германия вече действа новата Grundsicherung, която замени Bürgergeld и въведе редица по-строги изисквания и инструменти срещу злоупотребите.
Планът трябва да бъде приет още през септември
Пакетът е изготвен съвместно от Министерството на труда и Министерството на вътрешните работи. Правителството планира той да бъде разгледан от кабинета още през септември, а част от предвидените мерки могат да бъдат реализирани до края на годината.
За българите в Германия темата е особено чувствителна именно защото България е посочена конкретно в публикацията на Tagesschau. Важно е обаче разграничението между българските граждани като цяло и конкретните случаи на измама. Описаният от германските власти проблем е свързан с организирани схеми, фиктивна заетост, неверни регистрации и експлоатация на хора, а не с националността сама по себе си.