Европейският съюз е изправен пред нови разногласия около подготвяния 21-ви пакет санкции срещу Русия. След смяната на властта в Унгария мнозина очакваха приемането на новите мерки да стане значително по-лесно, но в хода на преговорите стана ясно, че редица държави членки имат собствени възражения срещу част от предложенията.
Според информация на Politico, цитирана от германското издание Welt, някои от първоначално предложените мерки вече са смекчени или напълно отпаднали заради натиск от отделни държави.
След оттеглянето на Орбан възраженията излизат наяве
В продължение на години бившият унгарски премиер Виктор Орбан често блокираше или забавяше санкциите срещу Русия и помощта за Украйна. Според европейски дипломати това е позволявало и на други държави да изразяват резервите си по-неофициално.
След като правителството в Будапеща вече не възпрепятства новия пакет, останалите страни трябва открито да защитят собствените си икономически и политически интереси. „Изненадващо и разочароващо е колко много държави членки забавиха процеса“, коментира финландският евродепутат Виле Нийнистьо пред Politico.
Гърция се противопоставя заради корабния сектор
Най-сериозните възражения идват от Гърция. Атина не подкрепя предложението европейски компании да бъдат лишени от правото да транспортират руски втечнен природен газ до трети държави. Гръцкото правителство предупреждава, че подобна забрана ще засегне сериозно корабния сектор, който има важно място в световния транспорт на енергийни суровини.
Според гръцките власти подобна мярка може просто да доведе до прехвърляне на корабите под други флагове, без реално да ограничи руския износ.
Германия, Португалия, България, Италия и Франция също имат резерви
Разногласия има и по други предложения. Според Financial Times Германия и Португалия са изразили възражения срещу част от ограниченията върху транспорта на руски втечнен природен газ.
България се е противопоставила на предложението за санкции срещу руския православен патриарх Кирил, който е сред най-известните поддръжници на войната на Русия срещу Украйна. В крайна сметка името му е отпаднало от окончателния проект.
Италия също е възразила срещу подобна санкция. Според европейски дипломат позицията на Рим е повлияна от становището на Ватикана, който не подкрепя санкционирането на глава на друга църква.
Франция и Италия са настояли и за смекчаване на ограниченията за издаване на визи на бивши руски военнослужещи. Двете държави смятат, че механизмът за установяване кои лица попадат под ограниченията все още не е достатъчно изяснен.
Въпреки споровете санкциите ще бъдат разширени
Независимо от възраженията, проектът предвижда значително разширяване на санкциите срещу Русия. Сред основните предложения остават изключването на десетки руски банки от международната система SWIFT, както и налагането на забрана за влизане в Европейския съюз на над 250 физически лица. Това би било най-голямото разширяване на санкционния списък от 2023 година насам.
Според европейски дипломати след двадесет пакета санкции възможностите за нови мерки вече стават все по-ограничени. „Вече няма лесни решения. Все по-често се сблъскваме с икономическите интереси на отделните държави и трябва да се търси баланс“, коментира дипломат, участвал в преговорите.
Очаква се компромис през следващите дни
Въпреки различията европейските институции остават оптимисти, че ще бъде постигнато споразумение. Според Bloomberg сред обсъжданите варианти е някои от ограниченията да влязат в сила след преходен период от 24 месеца. По този начин държавите и засегнатите компании ще получат повече време да се адаптират към новите правила.
Очаква се през следващите дни посланиците на страните членки да продължат преговорите по окончателния текст на 21-вия пакет санкции срещу Русия.