Хотели, апартаменти и други места за настаняване в Берлин все по-често се използват от районните администрации като временни жилища за бездомни хора и семейства. Системата струва милиони евро на данъкоплатците, а около някои от обектите се натрупват сигнали за злоупотреби със социални помощи, фиктивно пребиваване и сериозни проблеми за живеещите в съседство, съобщава Bild.
Един от най-обсъжданите случаи е т.нар. „BB Hotel“ в берлинския квартал Шьонеберг. Всичките му 48 апартамента са заети от месеци, като сред настанените има много граждани на България и Румъния, предимно роми. Хотелът е включен в системата за спешно настаняване и може да приема хора, изпратени от всички 12 района на германската столица.
До над 100 000 евро месечно само за един хотел
Според информацията на Bild отделните берлински администрации изпращат хора в хотела, когато нямат други възможности за настаняване. Само район Нойкьолн например е изпратил там 26 души, а от Трептов-Кьопеник са настанени седем души, които получават помощи от Jobcenter.
Цената, която държавата плаща за настаняването, варира според случая и може да бъде между 27 и 54 евро на човек дневно. Според изчисленията на Bild при пълна заетост и по няколко души в стая приходите могат да надхвърлят 100 000 евро месечно.
Служителка на хотела отхвърля твърденията, че самият обект извършва нещо незаконно. „Тези хора ни се изпращат от службите. Ние не правим нищо незаконно“, заявява тя пред изданието.
Същевременно жители на квартала се оплакват от боклуци, просия, шум и конфликти. Според Bild полицията е викана многократно, като около конкретния хотел се стига до полицейска намеса средно почти веднъж на три дни.
Разследва се възможна измама със социални помощи
Случаят придобива още по-голямо значение заради подозренията, че част от хората, регистрирани в подобни обекти, може реално да не живеят там.
При проверка в „BB Hotel“ през октомври, цитирана от Bild, от 70 души, получаващи социални плащания, на място са били открити само 19. Това само по себе си не доказва измама, но е породило съмнения и проверки.
Подобен случай е установен и в малък хотел във Фридрихсхайн. На пощенската кутия там били изписани имената на 36 души, въпреки че обектът разполагал само с няколко стаи. Съседка твърди пред Bild, че според нея реално там живеели не повече от петима души. След като медията изпратила въпроси до районната администрация, списъкът с имената бил премахнат.
Bild свързва тези случаи с по-широк проблем, при който граждани на ЕС получават формална или нископлатена работа, а след това допълват доходите си със социални плащания. Това обаче са твърдения и подозрения за конкретни случаи и не означава, че всички български или румънски граждани, настанени в подобни хотели, участват в злоупотреби.
Около 600 хотела и други обекти се използват за настаняване
Мащабът на системата е значителен. Според информацията на Bild в Берлин има около 600 обекта за настаняване, част от които първоначално са били предназначени за туристи, но днес приемат бежанци, бездомни и семейства, останали без жилище.
Сумите могат да бъдат огромни. В по-висок клас хотел в Шарлотенбург, използван за настаняване на бежанци от 2023 г., държавата плаща около 224 000 евро месечно. Това прави приблизително 2,7 млн. евро годишно.
Причината Берлин да използва частни хотели е и задължението на властите да осигуряват временно настаняване на хора, които в противен случай биха останали без покрив. Недостигът на жилища и подходящи общински места обаче превръща частните хотели и апартаменти в скъпа алтернатива.
Семейство от Румъния получавало настаняване за 5400 евро месечно
Особено показателен е друг случай от Нойкьолн. Румънско семейство с две почти пълнолетни деца живеело в спешно настаняване, което според Bild струвало около 180 евро на ден, или приблизително 5400 евро месечно.
През юли семейството заминало за десет дни на почивка в Румъния. След завръщането си поискало отново да бъде настанено за сметка на държавата, но социалният съветник на Нойкьолн Ханес Рефелдт от CDU отказал.
„Който може да отиде на почивка в родината си, може и да живее там постоянно и не е необходимо Германия да му плаща социални помощи и настаняване“, заявява Рефелдт.
Семейството оспорило решението пред Административния съд в Берлин, но съдът също не уважил искането за временно настаняване. Според решението липсвало необходимото условие бездомността да е възникнала против волята на семейството.
Освен разходите за жилището Jobcenter бил определил месечна потребност от около 1700 евро. След приспадането на детските надбавки семейството получавало 1012 евро месечно.
Проблемът е между социалната защита и контрола върху злоупотребите
Случаите от Берлин показват колко трудно е разграничаването между хората, които действително се нуждаят от спешна помощ, и тези, които евентуално използват пропуски в системата.
От една страна, германските власти имат задължение да не оставят хора без покрив и при недостиг на общински жилища са принудени да използват частни хотели. От друга, високите дневни ставки и социалните плащания създават пазар за милиони евро, при който контролът върху това кой действително живее в даден обект и има право на подпомагане става особено важен.
Именно проверките на реалното пребиваване, трудовата заетост и правото на социални плащания вероятно ще бъдат в центъра на спора около т.нар. социални хотели в Берлин. За българската общност темата е особено чувствителна, тъй като в част от публикациите изрично се посочват граждани на България и Румъния, но подозренията за измами следва да се разглеждат индивидуално, а не да се прехвърлят върху цели национални или етнически групи