Изкуственият интелект се превърна почти за една нощ в постоянен помощник на учениците. Домашна работа, математическа задача, резюме на книга, реферат или есе – достатъчни са няколко думи към ChatGPT, Gemini или друг инструмент и готовият отговор се появява за секунди.
Но все повече учители, родители и изследователи задават неудобния въпрос: какво се случва, когато детето престане първо да мисли и започне първо да пита изкуствения интелект?
Нови данни на OECD показват колко бързо се е променило образованието. 46% от 15-годишните ученици в страните от организацията използват AI чатботове поне веднъж седмично, за да им помагат при ученето. В някои държави делът е още по-висок.
От домашното до есето – ИИ вече е част от училището
Учениците използват изкуствен интелект за решаване на задачи, търсене на информация, обобщаване на текстове и писане на домашни работи. Данните на PISA 2025 показват, че употребата му вече е масова, макар да има значителни разлики между отделните държави.
Германия е само един пример. Половината от 15-годишните там използват AI чатботове поне веднъж седмично за учене, 36% ги използват за обобщаване на текстове, които трябва да прочетат, а също толкова – за подготовка на текст за писмени задачи. Само 9% казват, че никога или почти никога не използват ИИ за нито една от изследваните училищни дейности.
„Когато нямах ИИ, ми беше трудно да мисля“
The Wall Street Journal разговаря с повече от 60 учители, училищни ръководители, родители, деца и медицински специалисти за последствията от навлизането на ИИ в училище. Един от описаните случаи е на осмокласника Ричард Скот от Пенсилвания. Той започнал да разчита толкова много на технологията за училищните си задачи, че срещнал проблем, когато останал без нея по време на тест.
„Това забави мисленето ми“, признава момчето. „Когато бях на тест и не можех да използвам ИИ, ми беше трудно да мисля.“
Един ученик, разбира се, не е доказателство за цяло поколение. Но историята му описва много добре явление, което интересува учените – т.нар. cognitive offloading, или прехвърляне на част от умствената работа към външен инструмент.
Какво става, когато машината свърши трудната част вместо детето
Прехвърлянето на умствена работа към технологията не започва с изкуствения интелект. Калкулаторът ни спестява смятането, GPS навигацията – запомнянето на маршрути, а интернет търсачките – необходимостта да помним огромно количество факти.
При генеративния ИИ обаче има съществена разлика. Машината вече може да извърши именно дейностите, чрез които ученикът упражнява мисленето си – да анализира текст, да формулира аргумент, да структурира есе, да направи сравнение, да реши задача и дори да обясни заключението.
Изследванията вече разглеждат риска човек постепенно да предава част от когнитивната си автономност на технологията. Изводът не е, че ИИ непременно ни прави по-малко способни, а че начинът, по който го използваме, има огромно значение.
Експеримент на MIT показа интересен ефект върху мозъка
Особено внимание привлече експеримент на MIT Media Lab. Участниците били разделени на три групи – едните пишели есета само със собствените си знания, вторите използвали интернет търсачка, а третите работели с голям езиков модел.
Изследователите измервали мозъчната активност чрез EEG. Най-силна и широко разпределена мозъчна свързаност била отчетена при хората, които работели сами. Следвали използващите търсачка, а най-слаба била при групата, използваща LLM. Участниците с ИИ показали и по-слабо усещане, че написаното е тяхно, както и по-големи затруднения да възпроизведат съдържанието на собствените си есета.
Това обаче не означава, че е доказано „затъпяване“ на мозъка. Изследването е сравнително малко – 54 участници в основната му част – и разглежда конкретна задача. Самите автори предупреждават резултатите да не бъдат обобщавани за всяка употреба на изкуствен интелект.
Учениците по света постигат тревожно ниски резултати
На този фон последните резултати от PISA са особено интересни. Международното изследване обхваща над 760 000 15-годишни ученици от 91 държави и икономики. Средните резултати в страните от OECD достигат най-ниското си измервано равнище по четене и математика.
От 2015 до 2025 г. резултатът по четене е намалял с 28 точки, което OECD сравнява приблизително с година и половина обучение. По математика спадът е 22 точки – малко повече от еквивалента на една учебна година.
Германия също е част от тази негативна тенденция. Там PISA 2025 отчита най-ниските резултати на страната от началото на участието ѝ в изследването и в трите основни области – четене, математика и природни науки. Но спадове и тревожни тенденции се наблюдават в много други образователни системи, затова проблемът далеч не е само германски.
Има връзка между определена употреба на ИИ и по-ниските резултати
Една от най-интересните констатации на PISA 2025 е свързана именно с начина, по който учениците използват изкуствения интелект. Тези, които разчитат на него за конкретни училищни задачи като обобщаване на текст, подготовка на писмен материал или проучване, средно показват по-ниски резултати по природни науки.
При някои видове употреба разликата достига около 20 точки спрямо учениците, които никога не използват ИИ за съответната задача – разлика, която OECD сравнява приблизително с една учебна година.
Но тук има изключително важно уточнение: това не доказва, че изкуственият интелект е причинил по-слабите резултати. Възможно е например ученици, които и без това изпитват трудности, по-често да търсят помощ от ИИ. Корелацията не е доказателство за причинно-следствена връзка.
ИИ не е непременно враг на ученето
Всъщност данните показват нещо доста по-интересно от простото твърдение „ИИ прави децата по-глупави“. Учениците, които използват технологията разумно и са научени да проверяват отговорите ѝ, могат да извлекат реална полза от нея.
ИИ може да се превърне в невероятен частен учител – да обясни една задача десет пъти по различен начин, да задава въпроси, да създава упражнения според нивото на детето, да проверява знанията му и да му показва къде греши.
Проблемът започва, когато от помощник той се превърне в заместител на мисленето.
Огромна е разликата между „обясни ми“ и „направи го вместо мен“
Едно е ученикът първо да реши задачата, след това да попита ИИ за друго решение и да сравни двата подхода. Съвсем друго е да снима условието и да напише: „Реши ми това“.
Едно е детето да напише есе и след това да поиска: „Покажи ми слабите аргументи и ме накарай сам да ги подобря“. Друго е: „Напиши ми есе от 800 думи, което да предам утре“.
И в двата случая ученикът „използва ИИ“. Но за мозъка и за ученето това са две напълно различни дейности.
Поколението, което никога не остава само с труден въпрос
Това може би е най-голямата промяна. За първи път израства поколение, което практически никога не е принудено да остане дълго само с въпрос, на който не знае отговора. Решението е в джоба му и пристига за секунди.
А именно объркването, опитите, грешките, връщането назад и онзи неприятен момент „не мога да го разбера“ често са част от процеса, чрез който всъщност се учим. Ако технологията постоянно премахва това усилие, детето може да стига до правилния отговор, без да е извървяло пътя до него.
Науката все още няма основание да твърди, че изкуственият интелект „затъпява“ децата. Спадът в образователните резултати започва преди масовото навлизане на генеративния ИИ и върху него влияят множество фактори – пандемията, социалната среда, екранното време, мотивацията, училищната система и семейната среда.