Германският канцлер Фридрих Мерц обещаваше да спести десетки милиарди евро от реформата на социалните помощи Bürgergeld, но първите резултати показват съвсем различна картина. Три месеца след въвеждането на новата система за основно социално подпомагане (Grundsicherung) държавните разходи остават практически непроменени. Анализ на бюджетните данни за периода юли–септември 2026 г., публикуван от Süddeutsche Zeitung и цитиран от ARD, показва, че засега няма съществени икономии.
Новата Grundsicherung замени Bürgergeld на 1 юли 2026 г. с цел повече безработни да бъдат върнати на трудовия пазар и постепенно да се намалят разходите за социални помощи. Реформата въведе по-строги задължения за получателите на помощи и по-сериозни санкции при отказ от съдействие на Jobcenter.
Милиардните обещания на Мерц се разминават с реалните резултати
Още през декември 2024 г. Фридрих Мерц заяви, че ще промени из основи системата Bürgergeld и така ще бъдат спестени двуцифрени суми в милиарди евро. Обещанието се превърна в един от основните аргументи на консерваторите за необходимостта от по-строги правила при отпускането на социални помощи.
Финансовите разчети, заложени впоследствие в законопроекта, обаче се оказаха далеч по-скромни. Вместо десетки милиарди евро правителството предвиди икономии от едва 86 милиона евро за 2026 г. и 69 милиона евро за 2027 г. Дори тези суми засега не се виждат в отчетените разходи, които през първите три месеца от реформата остават приблизително на нивото от предходната година.
От Федералното министерство на труда подчертават, че още от самото начало са настоявали за реалистична оценка на възможните икономии. Говорителката Симоне Прюл заявява пред ARD, че ведомството последователно е предупреждавало за ограничения финансов ефект от промените.
Управляващите очакват по-големи икономии от следващите промени
Въпреки първите резултати представителите на управляващите призовават за търпение. Депутатката от ХСС Хюля Дюбер заявява пред ARD, че липсата на значителни икономии само няколко месеца след началото на реформата не е изненадваща, тъй като промените се нуждаят от време, за да дадат резултат.
Според нея по-сериозен финансов ефект може да се очаква от втория етап на реформата, който предстои да бъде реализиран. Той включва промени в правилата за допълнителните доходи на получателите на социални помощи, както и в начина, по който държавата покрива разходите за жилища и наеми. Именно там управляващите виждат най-голям потенциал за намаляване на бюджетните разходи.
Опозицията критикува икономиите за сметка на най-бедните
Зелените и „Левицата“ поставят под съмнение както финансовите резултати, така и социалните последици от реформата. Депутатът от Зелените Армин Грау смята, че реално намаляване на разходите може да бъде постигнато само ако повече хора започнат работа, но за това са необходими по-голямо търсене на работна ръка и по-ефективно посредничество от страна на Jobcenter.
Още по-остра е критиката на депутатката от „Левицата“ Джансън Кьоктюрк, която определя политиката на икономии за сметка на най-бедните като социално несправедлива. Според нея правителството се опитва да ограничава помощите за хората с най-ниски доходи, докато големите частни богатства продължават да се ползват от благоприятно данъчно третиране.
Ще успее ли реформата да намали социалните разходи?
Федералното правителство продължава да защитава новата Grundsicherung с аргумента, че по-строгите правила и по-бързото включване на безработните в трудовия пазар ще намалят зависимостта от социални помощи. Засега обаче няма данни, които да показват, че реформата води до обещаното съществено облекчение за държавния бюджет.
Първите три месеца не са достатъчни за окончателна оценка, но разминаването между първоначалните обещания и реалните финансови резултати вече е очевидно. Дали следващият етап на реформата ще промени тази картина, ще стане ясно през следващите години.