След смъртоносния атентат по време на шествието CSD в Берлин германският вестник Bild публикува разследване, според което службите за сигурност са изправени пред сериозен недостиг на ресурси за наблюдение на лица, определени като потенциално опасни ислямисти. Според разследването дори когато даден човек е известен на властите и е осъждан за терористична дейност, това невинаги е достатъчно, за да бъде предотвратено ново нападение.
Липсата на хора прави денонощното наблюдение невъзможно
Анонимен разследващ полицай обяснява, че най-големият проблем е липсата на достатъчно служители. По думите му за 24-часово наблюдение на един човек са необходими десетки полицаи, а подобен ресурс просто не съществува. При продължителни операции служителите се изтощават бързо, а когато в един град има десетки опасни лица, възможностите на полицията се изчерпват.
Разследващият отправя критика и към политиците, като заявява, че полицията трябва да се справя с проблеми, които с годините стават все по-големи.
Над 400 души са определени като потенциално опасни
По данни на Федералната криминална служба (BKA) към 2025 г. в Германия има 410 души, определени като ислямистки „опасни лица“ (Gefährder). Това са хора, за които службите смятат, че съществува реална вероятност да извършат тежко престъпление с терористичен мотив.
Освен тях германските служби оценяват, че около 9110 ислямисти са склонни към насилие или подкрепят използването на насилие. Общият брой на лицата, свързвани с ислямистки среди в Германия, достига 28 645 души.
Случаят в Берлин напомня за атентата в Дрезден
Според публикацията има сериозни прилики между нападението в Берлин и терористичния акт в Дрезден през 2020 г. И в двата случая извършителите вече са били осъждани за престъпления, свързани с ислямистки тероризъм, и са били известни на службите.
В Берлин 21-годишният Абдул Балут е осъден през май за подготовка на тежко престъпление срещу държавата. Вместо да бъде изпратен незабавно в затвора, той остава на свобода при определени условия. Преди нападението полицията е наблюдавала жилището му с камера и е следяла мобилния му телефон. Камерата дори го заснема около час преди атаката. Въпреки това нападението не е предотвратено.
И в Дрезден извършителят е бил под наблюдение
Подобен е случаят и с атентата в Дрезден през 2020 г., при който беше убит един човек, а друг беше тежко ранен. Извършителят Абдула ал Хадж Хасан също е бил наблюдаван от службите. Според публикацията наблюдението е било прекратено малко преди нападението, след като служителите са били пренасочени към друга операция.
И двамата нападатели са участвали и в програма за дерадикализация, но въпреки това впоследствие извършват терористични нападения.
Призив за по-строги мерки срещу опасните лица
След атентата министърът на вътрешните работи на Баден-Вюртемберг Мануел Хагел настоява за въвеждане на възможност за по-дълго превантивно задържане на лица, които представляват сериозна заплаха. Според него така може да се намали рискът от нападения по време на масови събития като фестивали, коледни базари или обществени прояви.
Разследващите критикуват законодателството
Според разследващия служител трудностите не се изчерпват само с недостига на кадри. Той смята, че строгите правила за защита на личните данни ограничават възможностите за ефективно наблюдение на заподозрени. Освен това престъпниците все по-често използват криптирани приложения, нови мобилни устройства и чужди SIM карти, което затруднява работата на разследващите.
Критики има и към обмена на информация между полицията и службите за защита на конституцията, който според него не винаги позволява достатъчно бърза реакция.
Според разследващите, когато стотици потенциално опасни лица трябва да бъдат наблюдавани едновременно, възможностите на полицията достигат своя предел. Именно това отново разпали политическия дебат дали Германия трябва да промени законите и да разшири инструментите, с които службите се борят срещу терористичните заплахи.