Сериозни въпроси около работата на службата за чужденци в Кьолн предизвиква т.нар. „списък от Кьосфелд“. В него фигурират 471 души от държави от Западните Балкани, които са били задължени да напуснат Германия. Централната служба за чужденци в Кьосфелд (ZAB Coesfeld) е предложила още през ноември 2024 г. да помогне за осигуряването на необходимите документи за връщането им, но в Кьолн процедурата на практика не е била задействана за целия списък.
Случаят придоби още по-голям мащаб, след като полицията провери имената. Според данните 152 от 471 души са били регистрирани като заподозрени за общо 568 престъпления след ноември 2024 г. Сред тях има и обвинения за тежки престъпления.
Кьолн получил предложение за помощ още през 2024 г.
ZAB Coesfeld е специализираната служба, която в Северен Рейн-Вестфалия отговаря за набавянето на документи за връщане на граждани от шест държави от Западните Балкани – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия.
През ноември 2024 г. службата изпраща на Кьолн списъка с 471 души и предлага съдействие за издаване на заместващи документи, необходими за евентуалното им връщане. Според разследването на Kölner Stadt-Anzeiger отговорът от звеното, занимаващо се с програмата за право на престой, бил, че такива документи не са необходими, тъй като се работи за създаване на перспектива хората да останат законно в Германия. По това време 218 души от списъка са били включени в програмата на Кьолн.
Градската управа впоследствие призна сериозни пропуски, но представи случилото се по-различно от твърдението, че Кьолн просто е отказал депортациите. Според нея е имало комуникационен проблем – централният отдел не е изпратил общ отговор до Кьосфелд, а е реагирало само звеното за програмата за право на престой.
152 души и 568 предполагаеми престъпления
Особено сериозни са резултатите от последвалата проверка на полицията. От 471 души в списъка 152 – приблизително всеки трети – са били регистрирани като заподозрени за общо 568 престъпления след ноември 2024 г.
Сред най-тежките случаи полицията посочва четири грабежа, четири изнасилвания, един случай на тежко сексуално насилие над дете и два случая, свързани с разпространение на детска порнография. 14 от заподозрените са свързвани от полицията с организираната престъпност. По-голямата част от регистрираните случаи обаче попадат в категорията на общата престъпност.
Bild публикува допълнителни подробности от списъка и твърди, че в него многократно се появяват членове на едни и същи семейства. Медията описва случаи на кражби, измами, насилие, грабежи и сексуални престъпления. Тези конкретни индивидуални твърдения обаче към момента се основават основно на информацията на Bild и не всички могат да бъдат независимо потвърдени.
Новата проверка показва още по-голям мащаб
Междувременно случаят излезе извън рамките на първоначалните 568 престъпления. Проверката беше разширена и към други списъци с хора, задължени да напуснат Германия.
По най-нови данни, публикувани на 1 септември от WDR и Tagesschau, провинциалната криминална служба LKA е проверила около 6800 души от Западните Балкани и Ирак. Имената им се появяват в приблизително 12 000 разследвания. Само за 471 души от списъка за Кьолн става дума за около 1600 разследвания през различни периоди.
Важно е да се направи разграничение: броят на разследванията не означава автоматично същия брой доказани престъпления или присъди. Част от производствата могат да бъдат прекратени или да не доведат до осъдителна присъда.
Не всеки от списъка може автоматично да бъде депортиран
Самото присъствие в списъка също не означава, че човек може незабавно да бъде качен на самолет и върнат в страната си. При всеки отделен случай трябва да бъдат проверени актуалният статут, възможните законови основания за оставане и евентуални пречки пред депортацията.
WDR посочва например, че правото на престой може да зависи от продължителността на пребиваването, интеграцията и конкретните присъди, а в определени случаи могат да съществуват и правни или хуманитарни пречки пред връщането.
Това е и една от причините спорът да не се свежда просто до въпроса защо всички 471 души не са били депортирани.
Градът призна грешки, но отхвърля обвиненията за собствена политика
Кьолн вече призна, че при обработването на предложението от Кьосфелд са допуснати сериозни комуникационни пропуски. Градската директорка Дьорте Димерт определи случилото се като „крайно неудачно“, а комуникацията като неясна и проблематична.
В същото време градът отхвърля впечатлението, че принципно не извършва депортации. Според данните на WDR през 2024 г. от Кьолн са депортирани 229 души, през 2025 г. – 245, а през настоящата година до момента – 115. Не е ясно колко от тях са фигурирали в конкретния списък от Кьосфелд.
Случаят вече има и политически последици. Вътрешният експерт на CDU в парламента на Северен Рейн-Вестфалия Грегор Голанд настоява за разследване на отговорността в Кьолн и за последователно връщане на чужденците, които нямат право да останат в Германия.
Случаят вече не засяга само Кьолн
„Списъкът от Кьосфелд“ се превърна от местен проблем в тема за цяла Северен Рейн-Вестфалия. Подобни списъци са изпращани и до други общини. Общо ZAB Coesfeld е предоставила данни за 1247 души, като реакцията на отделните градове е била различна. В Дюселдорф например списъкът съдържал 56 души, а девет от тях впоследствие са били депортирани след предложеното съдействие.
Заради разрастващия се скандал властите в NRW вече проверяват хиляди случаи. Основният въпрос е не само какво точно се е случило в Кьолн, а дали системата достатъчно ясно разграничава хората с реална перспектива за законен престой от извършителите на престъпления, които са задължени да напуснат страната.
Темата за престъпните мрежи и миграционната политика в Германия не е нова. В BGInfos вече ви разказахме за турските престъпни кланове в Германия, сирийските кланове и организираната престъпност, както и за румънския клан, разследван за предполагаемо принудително донорство на бъбрек.