Министерството на здравеопазването започна одит в седем държавни болници заради значителни разлики в цените на скъпоструващи лекарства. Проверките обхващат четири лечебни заведения в София и три в страната, като става дума за медикаменти извън Позитивния лекарствен списък. Информацията беше представена от заместник-министъра на здравеопазването Владимир Афенлиев.
По думите му тези лекарства се закупуват директно от болниците за конкретни пациенти, най-често при редки и тежки заболявания. Именно при този тип доставки са установени сериозни разлики в цените на един и същ медикамент. В някои случаи разликите достигат десетки хиляди лева, въпреки че става дума за еднакви продукти с идентично търговско наименование, концентрация и опаковка.
Като пример беше посочено лекарство, закупено в една болница за 46 000 лева, а в друга за под 500 лева, както и случаи, при които цената варира между 8 000 и 36 000 лева. Установени са и разлики при медикаменти, купувани в София за около 1 500 лева, а в други градове за над 10 000 лева.
Според проверяващите процедурите формално са спазени и на този етап няма данни за директно нарушение на закона. Основният проблем обаче е свързан с липсата на регламентирана цена за тези лекарства, тъй като те не са включени в Позитивния списък. Част от тях имат регистрация в Европейския съюз, но нямат определена стойност за българския пазар, което позволява значителни отклонения при договарянето.
Финансирането на тези медикаменти се извършва чрез трансфери от държавния бюджет към Националната здравноосигурителна каса, която заплаща директно на болниците. Средствата са предназначени основно за лечение на деца до 18 години при заболявания, които не попадат в обхвата на задължителното здравно осигуряване.
Данните показват, че през 2025 година се наблюдава ръст както в броя на одобрените лечения, така и в общите разходи. Над 55 процента от средствата по тази линия са насочени именно към скъпоструващи лекарства извън списъка. Това означава, че значителна част от публичния ресурс се разходва в сектор с ограничена прозрачност.
Допълнителен проблем, посочен от Министерството на здравеопазването, е липсата на достатъчно подробна отчетност. В момента не винаги може ясно да се проследи за кой пациент, за кой медикамент и на каква цена е извършено плащането. Това затруднява контрола и анализа на разходите.
Подобни проблеми не са изолирани само за България. В различни европейски държави съществуват механизми за централизирано договаряне на цени или за съвместни обществени поръчки, които целят ограничаване на разходите при скъпите терапии. Липсата на подобен механизъм у нас е една от причините за големите разлики в цените.
От Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите вече обсъждат промени в начина на финансиране и ценообразуване на тези лекарства. Целта е да се въведе по-ясна регулация и по-голяма прозрачност, така че средствата да се използват по-ефективно.
Според първоначалните изводи, ако се прилагат по-ниските договорени цени, държавата би могла да спести значителен ресурс. Това би позволило повече пациенти да получат достъп до лечение или средствата да бъдат насочени към други нужди в здравната система.