Необичаен съдебен спор в Германия привлече вниманието на медиите и предизвика сериозен дебат къде минава границата между защитата от дискриминация и злоупотребата със закона. Според информация на германския вестник Bild, Берлинският трудов съд е отхвърлил иск на лице, което се определя като небинарно, срещу компания, отказала кандидатурата му за работа. Причината за делото била, че в писмото за отказ кандидатът бил адресиран с обръщението „Уважаеми господин Т.“, а в обявата за работа не бил използван широко разпространеният в Германия знак „m/w/d“ (мъж/жена/разнообразен). Първоначално били поискани 5000 евро обезщетение, но впоследствие претенцията нараснала до 17 500 евро.
Случаят стига до съда, където още първото заседание показва колко чувствителна е темата. По време на изслушването един от присъстващите използвал обръщението „господин“ към ищеца, което предизвикало незабавна реакция. Последвало настояване подобно обръщение повече да не бъде използвано, след което съдът и страните по делото се договорили да използват неутралното определение „ищецът“. Въпреки това опитите за споразумение не дали резултат и делото продължило по същество.
От страна на работодателя обаче още от самото начало били поставени под съмнение мотивите за завеждането на иска. Собственикът на компанията Марко Юнк и неговият адвокат изразили мнение, че става дума не толкова за реална дискриминация, колкото за опит да се печелят пари чрез подобни съдебни производства. По време на процеса адвокатът на фирмата дори заявява, че според нея има всички признаци за използване на предварително подготвен модел за предявяване на подобни претенции срещу различни работодатели.
Самият Марко Юнк обяснил пред съда, че кандидатът е бил отхвърлен единствено поради липса на необходимата квалификация. Компанията търсела напълно завършен юрист, а кандидатът все още бил студент. За да илюстрира аргумента си, предприемачът използвал следното сравнение: „Човек без шофьорска книжка също не може да кандидатства за шофьор на автобус.“ Според него въпросът никога не е бил свързан с полова идентичност, а единствено с професионалните изисквания за конкретната позиция. Юнк допълнил още, че в автобиографията фигурирало мъжко име и по никакъв начин не било ясно, че кандидатът се определя като небинарен.
В крайна сметка съдът застава на страната на работодателя. В мотивите си съдията посочва, че са налице признаци на злоупотреба с право и че съществуват индикации, че подобни искове се използват като средство за получаване на финансови компенсации. Като аргумент е посочено, че срещу различни работодатели вече са били заведени сходни дела, както и че настоящият иск е бил подаден много скоро след отказа за работа. Според съда тези обстоятелства сочат към определена систематичност в действията на ищеца.
Така искът за 17 500 евро е изцяло отхвърлен, а ищецът е осъден да заплати около 700 евро съдебни разноски. Решението все още не е окончателно и може да бъде обжалвано. Ако обаче бъде потвърдено и от по-горна инстанция, освен съдебните разходи може да се наложи да бъдат поети и значителни адвокатски разноски на ответната страна.
Случаят вече предизвика оживени дискусии в Германия. Докато едни виждат в него важен сигнал срещу злоупотребите с антидискриминационното законодателство, други предупреждават, че подобни решения не бива да обезкуражават хората, които действително са станали жертва на дискриминация. След края на процеса Марко Юнк обобщи позицията си с думите: „Става дума за това да бъдат защитени хората, които наистина са дискриминирани, а не тези, които превръщат това в бизнес модел.“