Подкрепата за повторно присъединяване на Обединеното кралство към Европейския съюз постепенно нараства, показват данни от проучване на организацията Best for Britain, цитирано от британския вестник The Guardian и разпространено от БНР.
Според изследването 53% от британските избиратели подкрепят пълното завръщане в ЕС. В същото време 61% одобряват настоящия подход на правителството за постепенно подобряване на отношенията с Брюксел, но едва 19% го подкрепят активно и категорично.
Данните показват ясно разделение по политически линии. Най-висока подкрепа за връщане в ЕС има сред избирателите на Лейбъристката партия – 83%, както и при либералдемократите (84%) и Зелените (82%). При консерваторите този дял е значително по-нисък – около 39%, а сред привържениците на формацията на Найджъл Фарадж – едва 18%.
Професор Джон Къртис, един от водещите анализатори на общественото мнение във Великобритания, коментира, че лейбъристите следват „стратегия на мълчание“ по темата за Брекзит. По думите му партията губи част от избирателите си именно заради липсата на ясна позиция. „Лейбъристите губят повече подкрепа от партии, които са открито за връщане към ЕС, отколкото от евроскептични формации“, отбелязва той.
Въпреки нарастващите нагласи сред обществото, британското правителство продължава да избягва темата за повторно членство. Официалната позиция остава насочена към „рестартиране“ на отношенията с ЕС, без връщане към единния пазар или митническия съюз – линии, които се разглеждат като политически чувствителни.
Според анализатори тази предпазливост може да доведе до вътрешни напрежения, особено в редиците на Лейбъристката партия, където част от избирателите очакват по-ясна проевропейска позиция.
Подобни тенденции се потвърждават и от други социологически изследвания през последните месеци. Данни на YouGov и Ipsos също показват стабилно мнозинство от британците, които смятат, че Брекзит не е донесъл очакваните ползи за икономиката и международната позиция на страната.
Към момента обаче въпросът за евентуално ново членство остава по-скоро в сферата на обществените нагласи, отколкото на реалната политическа програма на управляващите.