Българин, попаднал в района на големия пожар край Сивири в Гърция, разказа във Facebook за организацията на властите, евакуацията на туристите и помощта, която според него местните жители са оказвали на напълно непознати хора.
Цветан Фиков е бил в района по време на пожара и описва преживяното от първо лице. В публикацията си той поставя акцент не толкова върху самата стихия, колкото върху реакцията на полицията, армията, местните жители и бизнеса. „Каквото и да чуете по родните ни медии, ще е нереално. Бях там по време на пожара в Сивири. Армия и полиция работеха в уникален синхрон“, започва разказа си Цветан Фиков.
По думите му системата за предупреждение е изпращала редовно информация и инструкции към хората в засегнатия район. „Алърт системата им работеше с указания за действие на всеки 30 минути. Имаше известна паника сред туристите, но властите не позволиха нито за миг някой да се почувства изоставен.“
Хотели предложили безплатно настаняване на евакуираните
Според разказа на българина много бързо е била създадена организация и за хората, които са били принудени да напуснат местата, където са отседнали. „За секунди се появи сайт, в който хотели обявяваха свободни места за безплатно настаняване на евакуираните. В спортната зала в Касандрия и във физкултурния салон на училището в града бяха поставени легла още на втория час след началото на евакуацията“, пише той.
Фиков разказва и за мащабна мобилизация на местните хора. По думите му в помощ на пожарникарите и властите са се включили рибари, собственици на лодки и фермери. „450 души бяха евакуирани от плажовете по море с частни плавателни средства. Всички рибари и местни лодкари се включиха. Беше нещо като местна версия на Дюнкерк.“
По думите му фермерите също са помагали с наличната си техника. „Всички местни фермери, наравно с авиацията и пожарната, караха вода към пожара с резервоари, влачени от трактори и друга верижна техника. Никой не стоеше безучастно, а се включваше в гасенето.“
Вода за евакуираните и помощ от напълно непознати хора
Една от най-силните части от разказа му е свързана с отношението на местните жители към туристите.
Фиков разказва, че заедно със съпругата си спрял на паркинга на пекарна в Касандрия, където постепенно пристигнали и туристи от Полша, Румъния, Сърбия и Северна Македония. „От пекарната казаха, че водата е безплатна за всички евакуирани.“
По-късно му се наложило да намери място, където да приготви специална храна за съпругата си. Тогава помощ дошла от възрастна местна жена, работеща в църквата. „Веднага ни покани у тях и ни предостави кухнята си, за да ѝ приготвя храната. На мен ми предложи телешко със зеленчуци и ме почерпи с домашен ликьор от индрише и реване. Предложи ни да пренощуваме у тях.“
Семейството решило все пак да потегли обратно към България, но историята не приключила дотам. „Поиска ни телефона, за да ни звънне сутринта и да е спокойна, че сме се прибрали.“
Фиков благодари специално на жената и на дъщеря ѝ Евангелия за помощта. „Благодаря ви за уважението, грижата и разбирането, за човечността към случайни непознати, които приютихте. Обещах им да се видим отново догодина!“
Разказът завършва с горчиво сравнение с България
След преживяното Цветан Фиков прави и лична равносметка за реакцията на гръцкото общество по време на бедствието. Именно тази част от публикацията му вероятно ще предизвика и най-сериозна дискусия. „Не знам и не искам да правя сравнения, но ми се струва, че ние сме загубили като общество голяма част от тази човещина. Не искам да си помислям каква щеше да е ситуацията, ако това нещо се беше случило в България.“
Той прави и още по-остър коментар: „Някак си си помислих, че вероятно щяхме да слушаме как лодкари са искали пари, за да евакуират хора.“
Разказът му завършва с кратка, но тежка оценка: „Просто сме такива. Загубихме мярката и морала.“