Испания предприема сериозна стъпка срещу жилищната криза с нов държавен план, който цели да увеличи броя на достъпните жилища и да облекчи наемите за хората с по-ниски доходи. По информация на El País правителството вече е одобрило Държавния план за жилищно строителство 2026–2030 г., който предвижда значително по-голям бюджет и нов модел на управление на жилищния фонд.
Общият бюджет на програмата е 7 милиарда евро, което е почти три пъти повече от предходния план. Държавата ще осигури около 60% от средствата, а останалата част ще бъде поета от регионалните власти. Целта е да се ускори строителството на обществени жилища и да се ограничи натискът върху наемите, който в последните години се усеща особено силно в големите градове.
Една от най-съществените промени е, че новопостроените жилища с държавно финансиране ще останат защитени завинаги. Това означава, че няма да могат да бъдат пускани на свободния пазар след време, както се случваше досега, и ще продължат да служат като достъпни жилища в дългосрочен план.
Планът предвижда средствата да се разпределят в няколко основни посоки. Най-голям дял ще отиде за строителство на нови жилища с достъпни наеми, а значителна част ще бъде насочена и към реновиране на съществуващи имоти, които да бъдат включени в обществения жилищен фонд. Останалите средства ще подпомагат хора в затруднено положение, включително млади хора и уязвими групи.
Като част от мерките се въвежда и директна помощ за наем. Млади хора до 35 години ще могат да получават до 300 евро месечно, като конкретният размер ще зависи от региона. В същото време се поставя и ориентир за максимален наем на тези жилища – около 900 евро на месец, което е опит да се създаде по-достъпна алтернатива на свободния пазар.
Предвидена е и подкрепа за хора, които искат да закупят първо жилище, особено в по-малки населени места. Там помощта може да достигне до 15 000 евро, а в някои случаи и повече, ако районът губи население.
Новият план се разглежда като опит за дългосрочна промяна в жилищната политика на страната. Освен че цели да облекчи текущата криза с наемите, той поставя основа за по-устойчив модел, при който достъпът до жилище не зависи изцяло от свободния пазар.
Темата остава ключова за всички, които живеят и работят в Испания, тъй като цените на наемите и недостигът на жилища продължават да бъдат сред най-големите предизвикателства в ежедневието.