Германската икономика преминава през труден период, но зад слабия растеж се крие един на пръв поглед противоречив проблем. Докато някои предприятия съкращават персонал и безработицата расте, в редица професии работодателите продължават да не могат да намерят достатъчно квалифицирани хора. Нови данни показват и още нещо интересно – в част от тези професии германският трудов пазар вече разчита в огромна степен на хора с миграционен произход.
Според данни на Федералната статистическа служба, цитирани от Bild, при някои от професиите с най-сериозен недостиг повече от половината работещи са с миграционен произход. В статистиката към тази група се отнасят хората, които сами са имигрирали в Германия, както и тези, чиито двама родители са пристигнали в страната след 1950 г. За сравнение, сред всички наети работници в Германия делът им е 27%.
При готвачите делът достига 56%
Най-яркият пример са готвачите. При тях 56% от работещите са с миграционен произход, което означава, че повече от всеки втори човек в професията попада в тази група. Почти същата е картината в производството на хранителни продукти, където делът достига 55%. При поставянето на подови настилки той е 54%, а при изграждането на скелета и преработката на месо – по 51%.
Зависимостта се вижда ясно и в транспорта и услугите. При шофьорите на автобуси и трамваи, както и сред служителите в ресторантьорското обслужване, хората с миграционен произход са 47%. При шофьорите в товарния транспорт делът е 41%, а в хотелското обслужване – 40%. Именно много от тези дейности попадат сред професиите, в които Германия от години изпитва трудности при намирането на достатъчно персонал.
Всеки трети работещ в сектора на грижите е с миграционен произход
Особено важна е ситуацията в сектора на грижите, който е под все по-силен натиск заради застаряващото население. Там 33% от работещите са с миграционен произход. Последните данни на Федералната агенция по труда показват още по-ясно колко важна става имиграцията за този сектор. Между юни 2024 и юни 2025 г. броят на работещите с германско гражданство е намалял с около 5000 души, докато служителите с чуждестранно гражданство са се увеличили с приблизително 46 000.
Това означава, че без хората, пристигнали от други държави, недостигът на персонал в болници, домове за възрастни и други структури за грижи би бил още по-сериозен. Темата е особено близка и до много българи в Германия, които работят именно в здравеопазването, грижите за възрастни хора и домашните грижи.
Разликите между отделните професии обаче са големи. Сред стоматологичните асистенти делът на хората с миграционен произход е 32%, а при електротехниците в строителството – 29%. В други дефицитни професии той е значително по-нисък – 15% в селското стопанство, 13% при продажбата на месни продукти и едва 7% в спешната помощ.
Хората от ЕС намират работа значително по-бързо
Интересна картина дават и данните за това колко бързо новопристигналите успяват да се включат в германския трудов пазар. Тук се виждат големи разлики според региона, от който идват.
Сред хората на възраст между 25 и 59 години, пристигнали от друга държава от ЕС и живеещи в Германия от по-малко от пет години, през 2025 г. работа са имали 89% от мъжете и 73% от жените. При имигрантите от Африка заетостта е съответно 79% при мъжете и 47% при жените. Значително по-ниски са стойностите сред хората от Близкия и Средния изток – 57% от мъжете и едва 28% от жените са били заети.
Тези числа показват, че имиграцията сама по себе си не означава автоматично успешно включване в пазара на труда. Произходът, квалификацията, владеенето на немски език, продължителността на престоя и възможността за признаване на придобита в чужбина професия могат да имат голямо значение.
Германия все още няма достатъчно хора за 157 професии
Въпреки слабата икономическа конюнктура недостигът на квалифицирани кадри остава сериозен. Анализът на Федералната агенция по труда показва, че през 2025 г. недостиг е установен в 157 професионални групи. Година по-рано те са били 163, а през 2023 г. – 183. Напрежението следователно постепенно намалява, но проблемът далеч не е решен.
Сред професиите, в които продължава да има сериозен недостиг, са дейностите в здравеопазването и грижите, строителството и занаятите. Трудно се намират също готвачи, професионални шофьори и възпитатели. През 2025 г. работодателите са обявили средно около 402 000 свободни позиции за квалифицирани работници, специалисти и експерти, като приблизително половината са били в професии, определяни като дефицитни.
Чуждестранните работници стават все по-важни
Промяната се вижда най-добре, когато сегашната ситуация се сравни с тази отпреди десетина години. Според Федералната агенция по труда делът на чуждестранните служители в професиите с недостиг на кадри се е увеличил от около 7% през 2014 г. до приблизително 14% днес.
Зад тази тенденция стои не само притокът на хора от чужбина, но и демографското развитие на Германия. Все повече германци от поколенията с висока раждаемост достигат пенсионна възраст, докато на тяхно място на пазара на труда навлизат по-малобройни млади поколения. Затова председателят на Федералната агенция по труда Андреа Налес определя чуждестранните работници в много от дефицитните професии като вече незаменими и очаква значението на имиграцията да продължи да нараства.
Данните очертават интересен парадокс за германската икономика. Страната може едновременно да има слабо икономическо развитие, растяща безработица и предприятия, които освобождават служители, но в същото време да изпитва остър недостиг на хора в определени професии. Това не означава, че Германия няма достатъчно работници изобщо, а че липсват хора с необходимата квалификация именно там, където са най-нужни.
И точно в част от тези професии миграцията вече играе ключова роля – от човека, който приготвя храната в ресторанта, през шофьора на автобуса или камиона, до служителя, който се грижи за възрастни и болни хора. Данните показват, че за редица отрасли въпросът вече не е само дали Германия се нуждае от работници от чужбина, а как би функционирала без тях.