Трябва ли човек, който е работил и плащал социални осигуровки в Германия в продължение на години, да получава същата основна социална помощ като човек, който никога не е внасял в системата? Именно този въпрос поставя ново предложение от ХДС, което може да отвори поредния голям спор за германската социална държава.
Заместник-председателят на парламентарната група на ХДС/ХСС Йоханес Винкел предлага размерът на държавната подкрепа да бъде обвързан с това дали човек преди това е плащал социални осигуровки. Идеята му е хората, които са правили вноски, да получават повече от тези, които никога не са участвали финансово в социалната система.
„Много хора смятат това правило за несправедливо“, е аргументът зад предложението, представено от Bild. Винкел заявява в подкаста „Ronzheimer“, че според него сегашният модел трябва да бъде променен.
Плащал си осигуровки получаваш повече
Идеята на Винкел не означава хората без предишни осигуровки да останат без държавна подкрепа. Предложението е по-скоро за различни нива на помощта. Така например човек, който е работил години наред, но впоследствие е останал без работа и е стигнал до основната социална помощ, би могъл да получава по-висока сума от човек, който никога не е работил и не е плащал социални осигуровки в Германия.
Това би засегнало различни групи – от млади хора, които все още не са започнали трудовия си живот, до част от новопристигналите мигранти, които имат право на социална подкрепа, но все още не са работили в страната. Точно тук започва и спорът. Критиците на идеята поставят въпроса дали подобно разграничение би било конституционно допустимо и дали на практика няма да постави определени групи чужденци в по-неблагоприятно положение.
Експерт по социално право смята идеята за възможна
Професорът по трудово и социално право от Университета в Бон Грегор Тюзинг смята, че предложението по принцип би могло да бъде реализирано. „Предложенията на Йоханес Винкел са напълно осъществими“, коментира той пред Bild. Според него различното третиране трябва да има обективна причина, а такава може да бъде именно обстоятелството дали човек е плащал или не е плащал осигурителни вноски. Това би означавало, че законодателят може да създаде система с различни нива на подкрепа, но свободата му не е неограничена. Държавата продължава да има задължение да гарантира минималните средства, необходими за достоен живот.
Конституцията поставя важна граница
Точно тук предложението става юридически интересно. Федералният конституционен съд многократно е подчертавал, че от човешкото достойнство и принципа на социалната държава произтича право на гарантиран минимум за достойно съществуване. Той обхваща както физическите потребности, така и определено минимално участие в обществения и културния живот.
В решението си за санкциите при тогавашното обезщетение за безработни II съдът през 2019 г. прие, че законодателят разполага с известна свобода при организирането на социалната система и при определени условия може да намалява помощи. Тогава намаление от 30% при определено нарушение на задълженията не беше принципно отхвърлено, докато по-тежките автоматични санкции бяха счетени за несъвместими с Основния закон в разглеждания им вид.
Това обаче не означава автоматично, че социалната помощ за човек без предишни вноски просто може да бъде определена на 70% от сегашната ставка. Bild цитира Тюзинг именно с подобна теза, но конституционната рамка е по-сложна и конкретен бъдещ закон вероятно би трябвало да издържи отделна юридическа проверка.
Основната помощ не е осигурително обезщетение
Има и друга важна особеност. В Германия вече съществува система, при която предишните осигурителни вноски имат значение. Обезщетението за безработица (Arbeitslosengeld) е осигурителна престация и правото на него зависи от предходната заетост и внесените осигуровки. Основната социална помощ има друга функция – тя трябва да осигури необходимото за живот на хора, които не могат сами да покрият нуждите си.
От 1 юли 2026 г. новата основна социална помощ за търсещи работа замени Bürgergeld. Федералното министерство на труда обяснява реформата именно като нов баланс между солидарността и личната отговорност. Стандартната сума трябва да покрива основни потребности като храна, облекло, лична хигиена, домакински разходи и участие в обществения и културния живот. Към нея при определени условия се добавят разходите за жилище и отопление.
Социален минимум или награда за платените осигуровки
Именно тук е същината на бъдещия политически спор. Поддръжниците на предложението могат да аргументират, че човек, който десетилетия е участвал във финансирането на социалната система, трябва да усеща разлика, ако един ден сам се нуждае от нейната помощ.
От другата страна стои принципът, че основната социална помощ не е възнаграждение за предишни вноски, а последна защитна мрежа за хора, които не могат сами да осигурят съществуването си. Федералният конституционен съд подчертава, че човешкото достойнство принадлежи на всеки човек и не зависи от това дали преди това сам е успявал да осигурява прехраната си.
Засега става дума за политическо предложение, а не за приет закон. Но ако ХДС реши да превърне идеята в конкретна реформа, Германия може да се изправи пред много по-голям дебат от този за размера на социалните помощи. В центъра му ще бъде въпросът докъде трябва да стига солидарността на социалната държава и трябва ли предишният принос към системата да има значение дори при определянето на минималната държавна подкрепа.